Царицата на Палмира [Златните вериги]

Дина се засмя заедно с нея. Обаче Ашему замълча.

— Ама ти сериозно ли? Пак ли ще започнеш да се биеш? Значи това не ти беше достатъчно?

Зиновия опита да се засмее и да й се подиграе, но гласът й трепна:

— Аз съм Алат, дойке. Ти много често го забравяш. Съдбата на Алат е да предвожда воините.

Тя сграбчи детето, притисна мъничката главичка към своята.

— И сега аз имам допълнителна причина. Моят син Вабалат, син на Оденат и Зиновия, ще стане велик благодарение на завоеванията на своите родители.

Точно това каза тя на Всепрославения, когато той дойде да я посети. Намери я в леглото, както малко по-рано беше видял Дина, с детето върху гърдите й. Изненадан може би, че не вижда истинската майка, той все пак се съобрази с тази комедия, без да трепне. Придружен от Нурбел и няколко прислужници се прояви като смутен и възхитен, чак несръчен баща. Протегна ръка, за да докосне слепоочията на сина си, обаче пръстите му бяха толкова големи в сравнение с малката буза на Вабалат, че той се уплаши. Не посмя да го пипне и дръпна ръката си през смях.

Зиновия обяви:

— След няколко дни ще мога да облека отново бронята си. Ще идем да преследваме персите от другата страна на реката. Нашият син трябва да има най-голямото царство, което един палмирски цар някога е завоювал. Аз съм с теб, съпруже мой, за да достигне шумът от нашите победи до Рим.

Зачервен от вълнение, Всепрославения я беше целунал по челото. Първата целувка, която той си позволяваше, и първата, на която тя се съгласяваше.

След малко бебето спеше до гърдите на Дина. То се беше наяло до насита с млякото на своята майка. Зиновия ги гледаше и виждаше истината: майката и сина. Помисли, че щом детето беше в състояние, тя щеше да го заведе на езерото Небесната целувка. Тази мисъл стегна гърлото й. Змията на болката беше излязла от леговището си, нападна и я ухапа.