Царицата на Палмира [Златните вериги]

[* Метален предмет за закопчаване и украса на облеклото. Прилича на съвременната безопасна игла. – Б.р.]

— Както виждаш, това не е много ефикасно!

Чу се лекият й смях, който той добре познаваше.

— Аз съм все още тук и още не воня – пошегува се тя. Аврелиан отвърна очи. Беше му достатъчно да я види така, за да пламне желанието в слабините му. Истинско желание, примесено с малко нежност. Желание, което нямаше нищо общо със смътната и нервна възбуда, която предизвикваше у него лудостта на Улпия.

Макар да знаеше, че беше безполезно, че Клавдия щеше да отгатне дори онова, което не можеше да се види, той направи всичко възможно, за да не се издаде.

— Тази лудост се влошава с всеки изминат ден – въздъхна той. – Гледам я и започвам да се срамувам, че е моя съпруга.

Без да отговори, Клавдия го накара отново да легне. Претекстът с масажа вече не беше нужен. Тя го блъсна обратно на една възглавница, притисна хълбока си към вече втвърдения му член, докосна с целувка дълбоката дамга от желязото на Митра върху рамото му.

— Човек трябва да я съжалява, а не да се ядосва – каза тя тъжно. – Наистина това е повече моя грешка, отколкото нейна. Смятах я за по-силна. Мислех, че би могла да бъде съвършената съпруга за теб. Оставих се да бъда заблудена от нейната невинност. Тя ме забавляваше и…

Клавдия направи гримаса и се замисли. Пръстите й погалиха устата на Аврелиан, преди да се наведе и да положи там устните си.

— Помислих си, че би могла да ти хареса достатъчно, за да виждаш само сестра в твоята сестра. Понеже ти искаше това.

Тя се подиграваше.

Дали беше предчувствала лудостта на Улпия? Дали я беше избрала заради това? Беше твърде възможно.

— Знаеш ли кое я подлудява? – попита тя, галейки бедрата му.

Той не отговори.

— Тя никога няма да има деца.

Аврелиан го подозираше. Натрапчивите идеи на Улпия вече бяха по-лесноразбираеми.

— Тя никога няма да има деца! Ние опитахме всичко, можеш да бъдеш сигурен – каза Клавдия, без да спира милувките си. – Скришом от теб, признавам. Това са женски работи…

Ръката й се плъзна под бельото и потърси члена на Аврелиан. Той затвори очи, с напрегнати слабини и стисната уста. Не беше в състояние да се съпротивлява на удоволствието, което му доставяше Клавдия. Както толкова много пъти в миналото!

— Обаче един август трябва да има потомство. Ти трябва да имаш син.

— Не започвай отново! – възрази той, без да знае дори от какво се отбранява.

— Ти скоро ще бъдеш такъв. Галиен ще ти предостави мястото.

— Не, напротив…

Тя му затвори устата с нова целувка. Обаче въпреки нежността и магията на ласките, думите на Клавдия изведнъж го накараха да прогледне съвсем ясно.

Той отгатна и разбра. В действителност неговото решение беше взето отдавна. Само страхът да не изгуби любовта на Клавдия му пречеше да го признае. Когато Рим и империята бяха в опасност, единствената слабост на главния военачалник Луций Аврелиан беше някакъв детински страх!

Той отдалечи лицето на Клавдия, полюбува се на натежалата й от сладострастие уста.