Царицата на Палмира [Златните вериги]

Той подскочи. Тя беше дошла на терасата безшумно, като по чудо. Сякаш неговите мисли я бяха материализирали.

Клавдия плъзна ръката си по рамото му, повдигна края на тогата от дебело сукно, целуна го по тила.

— Напоследък дните са изтощителни. Рим изобщо не те оставя да си починеш.

Светлината все още беше достатъчна, за да може той да различи лицето й. Тъмните клепачи, катранените коси, перлите, връзващи кока и спускащи се по нежния й врат. Без червена помада по устните. Тя беше просто красива, умерено гримирана. Всичко в лицето й беше подчинено на силната светлина на очите й, които толкова приличаха на неговите.

Той й беше признателен за тази скромност. Това, че я виждаше така, противоречеше на онова, което си беше мислил минути по-рано. Внезапната й поява беше облекчение, а не заплаха. И тя имаше право. Той беше уморен.

В градината около цялата къща робите на Пулиний палеха факлите и лампите. Скоро щеше да стане съвсем тъмно.

— Започва да духа вятър – каза Клавдия нежно. – Пак се спуска студ. Да не оставаме на терасата.

Тя го повлече към стълбата, водеща в стаите.

Аврелиан беше поразен от спокойствието на гласа й. Може би беше свикнал прекалено много с изстъпленията на Улпия. Той я последва, вдишвайки парфюма й с огромно удоволствие.

* * *

Очевидно Клавдия беше дала заповеди, преди да се присъедини към него на терасата. Стаята вече беше затоплена от мангали. Робите бяха сложили парфюмирани масла, кърпи и топло вино върху ниски маси. Лампите горяха. От другата страна на преградата, в стаята на слугините, музиканти свиреха на арфа и флейта.

Клавдия заяви, че един масаж ще му дойде добре. Тя сама свали тогата му и го накара да легне по корем върху тясното легло. Докато мажеше гърба му с парфюмиран с мащерка и бергамот зехтин, пръстите й се спираха върху леките удебеляванията на белезите.

— Отдавна беше – отбеляза тя нежно.

Отпуснат от отморяващото галене, Аврелиан не отговори. Да, отдавна беше, много отдавна. Достатъчно отдавна, за да предположи човек, че двамата може да са се отчуждили. Вероятно се беше подчинил твърде много на влиянието на Пулиний, отблъсквайки Клавдия по-далече, отколкото искаше в действителност.

Докато усещаше пръстите на сестра си, които успокояваха колкото мускулите, толкова и страховете му, изпита за кратко чувството, че отново е себе си, че се възражда, след като е бил омаломощен от неясните криволици на волята на стария секретар, както и от истерията на своята съпруга.

Мисълта на Клавдия сякаш беше извървяла същия път и докато мажеше бавно с масло раменете му, тя каза:

— Всъщност грешката е моя, в действителност. Исках да избегна упреците на стария Пулиний и ревността на Улпия. Второто обаче е безполезно. Бедната, вече ме мрази, това е по-силно от нея.

Аврелиан осъзна, че Клавдия щеше да добави нещо, но замълча. Масажира му дълго тила, преди да спре внезапно.

— Трябва да ти покажа нещо.