Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Джорген не даваше пет пари за вниманието, същевременно го търпеше заради традицията. Неговите хора съществуваха, бяха живи, благодарение на това че военната машина работеше — и ако той трябваше да бъде един от най-видните ѝ механизми, тогава щеше да търпи поста.
— Нещо ново? — попита той доктора. — Кажете ми онова, което не е включено в картона. Тя помръдвала ли е? Говори ли в съня си?
Докторът поклати глава.
— Абсолютно нищо. Сърдечният ѝ ритъм е равномерен, не знаем дали това е нормално за нейния вид. Диша безпроблемно нашия въздух, но нивата ѝ на кислород са ниски. И в този случай не можем да кажем кое е нормално и кое — не.
Същото както преди — имаше вероятност да минат седмици преди тя да се свести. Инженерите анализираха кораба ѝ, но досега не бяха успели да открият нещо полезно в депата за данни.
Учените можеха да анализират колкото искат. Тайните, които Джорген искаше, бяха в мозъка на създанието. Тих шок премина през него също като усещането, когато го плиснат със студена вода. Усети го по-ясно, докато се бе изправил над нея и слушаше тихото съскане на респиратора.
Беше усещал същото и преди, когато се запозна със Спенса. Мислеше, че става въпрос за привличане и го усещаше ясно. Колкото и да го дразнеше тя, той бе привлечен към нея като нощна пеперуда към пламък. Имаше и още нещо. Нещо, което тази извънземна също притежаваше. Нещо, за което той знаеше, че е скрито дълбоко в семейството му.
Обърна се към лекаря.
— Моля ви, запишете да бъда уведомен, когато нещо, каквото и да е, в състоянието ѝ се промени.
— Вече го направих — отвърна лекарят.
— Според кода най-долу на картона, вие сте дали на случая приоритет, което означава, че трябва да подновявам молбата си. Изискване на министерството 1173-в.
— О — отвърна лекарят и отново погледна картона. — Добре.
Джорген ѝ кимна, след това излезе от лечебницата и се върна в коридора на платформа Прима. Беше тръгнал към мястото, на което бе кацнал, за да вземе доклада на наземния екип, когато клаксоните полудяха. Той застина, обърна внимание на звученето, което отекваше в стерилния, метален коридор.
Огън отвън, помисли си той. Положението е зле.
Джорген се опита да се промъкне сред прилива от блъскащи се пилоти и наземни екипи, хукнали към корабите си, и отиде право в командната зала. Обстрел, не кораби. Не викаха изтребителите. Тук ставаше въпрос за нещо по-голямо. Нещо по-лошо.
Стомахът му се преобърна, когато стигна в командната зала, където охраната го пусна да влезе. Вътре алармата звучеше приглушено. ЗСД вече бяха прехвърлили по-голямата част от командния си състав на платформа Прима. Адмирал Коб искаше да отдели военната инсталация от цивилното население, да раздели потенциалните крелянски мишени.
Все още се устройваха и поради това в стаята цареше хаос от кабели и временни монитори. Джорген не притесни командния състав, които се бяха събрали около огромен монитор в далечния край на стаята. Макар рангът да му позволяваше да се присъедини, той не искаше да ги разсейва. Вместо това тръгна покрай работните места, за да намери Енсайн Нидора, млада жена от радио корпуса, с която бяха съученици.
— Какво става? — попита той и се приведе над нея.
В отговор тя посочи монитора, който — ако можеше да съди по знаците най-долу — показваше данни от един от скаутските кораби над черупките. Видя два огромни крелянски бойни кораба, които се движеха към планетата.
— Заемат позиция — прошепна Нидора, — откъдето могат да стрелят през разкриващата се пролука между защитните платформи точно по база Висина на повърхността.
— Можем ли да отвърнем на огъня? — попита Джорген.
Нидора поклати глава.
— Все още нямаме контрол над далекообхватните оръдия по външната платформа — и дори да имаме, тези бойни кораби са достатъчно далече и ще се преместят, преди изстрелите ни да ги достигнат. Планетата обаче не може да се помести.
Джорген усети как стомахът го присвива. От орбита врагът можеше да бомбардира повърхността на Метален рой с опустошителен дъжд от огън и смърт. Освен масирания обстрел и гравитацията на планетата, която работеше в полза на креляните, тези бойни кораби щяха да успеят да заличат дори най-дълбоките пещери.
— Какви са шансовете ни? — попита Джорген.
— Зависи докъде са стигнали инженерите…
Джорген се почувства безпомощен, докато наблюдаваше как двата бойни кораба заемат позиция и подготвят оръдията си за стрелба.