Отвъд зимата [bg]

Разстоянието, което при нормални обстоятелства би изминал за двайсет минути, му отне двойно повече време и когато най-сетне пристигна в клиниката, отново беше завалял сняг, а Трес се тресеше в нови конвулсии и от муцунката й се стичаше още розова пяна. Посрещна ги опитна лекарка, пестелива на жестове и думи, която не прояви оптимизъм по отношение на котката, нито симпатия към стопанина, чиято небрежност бе причинила злополуката, както обясни на асистента си тихичко, но не чак толкова, че Ричард да не я чуе. В друг момент той би реагирал на подобен злостен коментар, но мощна вълна от лоши спомени го заля. Застина онемял, унизен. Не за пръв път небрежността му се оказваше фатална. От онзи случай той толкова внимаваше и вземаше толкова много предпазни мерки, че често по отношение на всяко нещо в живота си се чувстваше, сякаш ходи върху яйца. Ветеринарната лекарка му обясни, че не може да направи кой знае какво. Изследванията на кръвта и урината щяха да покажат дали пораженията върху бъбреците бяха необратими; в такъв случай животното щеше да страда и беше по-добре да му се осигури достоен край. Трябваше да го задържат; след два дни щяха да поставят окончателната диагноза, но беше добре Ричард да се подготви за най-лошото. Той кимна, готов да се разплаче. Сбогува се с Трес със свито сърце, в тила си усещаше безмилостния поглед на лекарката — обвиняващ и осъдителен.

Младата жена на регистратурата — имаше коса с морковен цвят и халка на носа — се смили над него, като видя как трепери, докато й подаваше кредитната си карта, за да плати аванса. Увери го, че за животинчето му щяха да се грижат много добре и му посочи кафе-машината. При този жест на минимална любезност Ричард бе разтърсен от непропорционално голямо чувство на благодарност и от него се изтръгна ридание, надигнало се от дълбините на душата му. Ако го попитаха какво изпитва към четирите си животинки, би отговорил, че изпълнява задължението да ги храни и да почиства кашона им с пясък; отношенията му с котките се свеждаха до обикновена вежливост, с изключение на Дойс, която изискваше ласки. Това беше всичко. Никога не би предположил, че можеше да изпитва към тези неприятни котараци чувство като към членове на семейство, каквото нямаше. Седна на стол в чакалнята под разбиращия поглед на регистраторката, за да изпие с рядкото и горчиво кафе две от зелените си хапчета за нерви и едно розово срещу киселини, докато успее да се овладее. Трябваше да се прибере у дома.