Отвъд зимата [bg]

Прищявката й да прелъсти Ричард, толкова възбуждаща, когато получи предложението му за работа в университета, се изпари само седмица, след като се настани в сутерена. Вместо да ги сближи, това почти съжителство, което ги принуждаваше непрекъснато да се засичат в работата, на улицата, в метрото и на прага на къщата, ги беше отдалечило. Другарските отношения от международните сбирки и електронната комуникация, толкова сърдечни преди, се бяха вледенили, подложени на изпитанието на близостта. Не, категорично нямаше да се състои любовна връзка с Ричард Боумастер; жалко, защото беше типът спокоен и вдъхващ доверие мъж, с когото не би имала нищо против да скучае. Лусия беше само с година и осем месеца по-възрастна от него, пренебрежима разлика, както тя казваше при повод, но тайничко признаваше, че това бе недостатък за нея. Чувстваше се натежала и се смаляваше поради свиване на гръбначния стълб, а и защото не можеше повече да носи прекалено високи токове, без да се стовари по очи; така всички около нея растяха ли, растяха. Студентите й изглеждаха все по-високи, стройни и безразлични като жирафи. Омръзнало й беше да съзерцава изотдолу космите в носовете на останалите човешки екземпляри. В замяна на това Ричард носеше годините си с размъкнатия чар на вглъбен в научни щения професор.

Според описанието, което Лусия му направи пред Даниела, Ричард Боумастер беше среден на ръст, с достатъчно количество коса, здрави зъби и сиво-зелени очи, в зависимост от отражението на светлината в очилата му и състоянието на неговата язва. Рядко се усмихваше без основателна причина, но вродените му трапчинки и разрошена коса му придаваха младежки вид, въпреки че пристъпваше, забил поглед в земята, натоварен с книги и превит под тежестта на своите грижи; Лусия се чудеше какви ли са те, тъй като имаше вид на здрав, беше достигнал върха на академичната си кариера и когато се пенсионираше, щеше да разполага с достатъчно средства за добре подсигурена старост. Единственият му финансов товар беше неговият баща Джоузеф Боумастер, който живееше в старчески дом на петнайсет минути път и на когото Ричард се обаждаше всеки ден по телефона и посещаваше два пъти седмично. Възрастният човек беше навършил деветдесет и шест години и беше в инвалидна количка, ала имаше повече плам в сърцето и бистрота в ума, отколкото мнозина; прекарваше времето си в писане на изпълнени със съвети писма до Барак Обама.