Отвъд зимата [bg]

Преди една седмица се беше спречкала с него, защото водата в паничката на кучето сутрин замръзваше, но дори това неоспоримо доказателство не беше успяло да го убеди да повиши температурата. Ричард се задоволи да й даде електрическо одеяло, неизползвано от десетилетия, и затова, когато го включи, то само запуши и предизвика късо съединение. Студът беше най-скорошното оплакване на Лусия. Преди това имаше други. Нощем звучеше хор от мишки между стените, но според хазяина й това било невъзможно, защото неговите котки виждали сметката на всички мишки. Шумовете сигурно идвали от ръждясалите тръби и сухи дървета.

— Извини ме за безпокойството толкова късно вечерта, Лусия, но имам нужда да дойдеш, изправен съм пред сериозен проблем — съобщи й по телефона Ричард.

— Какъв проблем? Освен ако кръвта ти не е на път да изтече, ще трябва да изчакаш до утре — отвърна тя.

— Някаква истеричка от Латинска Америка се е настанила в дома ми и не знам какво да я правя. Може би ти би й помогнала. Не й разбирам почти нищо.

— Добре, вземи лопата и ела да ме изровиш от снега — отстъпи тя, завладяна от любопитство.

Малко по-късно, навлечен като ескимос, Ричард измъкна наемателката си и я заведе с Марсело в дома си, почти толкова студен, колкото и мазето. Мърморейки през зъби по адрес на скъперническото му отношение към отоплението, Лусия го последва в кухнята, където няколко пъти беше влизала за малко. Наскоро след пристигането си в Бруклин го посети, под претекст да сготви вегетарианска вечеря и така да задълбочи взаимоотношенията им, но Ричард се оказа голям кокал за нейната уста. Тя смяташе вегетарианството за ексцентричност на хора, които не познават глада, но със старание сготви за него. Ричард изяде две чинии без коментар, благодари й, без да се превъзнася, и така не й се реваншира за любезността. Тогава Лусия успя да види колко аскетичен живот водеше нейният хазяин. Насред няколко съвсем обикновени мебели в съмнително състояние се открояваше внушителен и лъскав роял. Всяка сряда и събота вечер до сутерена на Лусия достигаха акордите от концертите на Ричард и още трима музиканти, които се събираха за удоволствието да свирят заедно. Според нея се справяха много добре, но тя имаше ужасен слух и музикалната й култура бе незначителна. Няколко месеца чака Ричард да я покани в някоя от въпросните вечери да послуша квартета, но подобна покана така и не дойде.