Отвъд зимата [bg]

Когато се прибереше вечер вкъщи — с велосипед, ако времето позволяваше, или с метро, ако не, Ричард Боумастер са заемаше първо с грижата за четирите котки, не особено обичливи животни, които бе осиновил от Дружеството за защита на животните, за да го спасяват от плъховете. Беше предприел тази стъпка воден от логиката и без следа от сантименталност, но с времето котките се бяха превърнали в негови неизбежни приятели. Връчиха му ги кастрирани, ваксинирани и с чип под кожата, за да ги идентифицира, ако се загубят, както и с имена, но за по-лесно той ги обозначи с цифри на португалски: Ум, Дойс, Трес и Куатро. Ричард ги хранеше и почистваше кашона с пясък, после слушаше новините, докато си приготвяше вечеря в обширното многофункционално кухненско помещение в огромната къща. След като се нахранеше, свиреше малко на пиано, понякога за удоволствие, а друг път от дисциплина.

На теория в дома му имаше определено място за всяка вещ и всеки предмет си беше на мястото, но на практика книжата, списанията и книгите се възпроизвеждаха като земеморки[1] в кошмар. Сутрин осъмваха повече, отколкото предната вечер, а понякога се появяваха публикации или отделни страници, които той никога не беше виждал, нито можеше да отгатне как са се озовали в дома му. След вечеря четеше, подготвяше лекциите си, поправяше контролни и пишеше есета на политически теми. Дължеше академичната си кариера на постоянството, с което изследваше и публикуваше, а не толкова на призванието си на преподавател; затова привързаността, която му засвидетелстваха неговите студенти дори и след като се дипломираха, беше необяснима за него. Държеше компютъра си в кухнята, а принтера в неизползвана стая на третия етаж, където единствената мебел беше маса за същия този принтер. За щастие, живееше сам и не се налагаше да обяснява любопитното разпределение на офис техниката, тъй като малцина биха разбрали неговата решимост да спортува, изкачвайки се и слизайки по стръмните стълби. Освен това по този начин премисляше два пъти, преди да разпечата някоя глупост, и проявяваше уважение към пожертваните за производството на хартия дървета.