Отвъд зимата [bg]

Ричард се изплаши, че може да се надвеси мрачният облак на тревожност, който го обгръщаше понякога. В такива моменти мереше пулса си и или не го напипваше, или усещаше, че препуска. В миналото беше имал няколко пристъпа на паника до такава степен подобни на сърдечен инфаркт, че го взимаха в болница, но в последните години не се бяха повтаряли благодарение на зелените хапчета и защото се научи да овладява кризите. Съсредоточаваше се и си представяше черната маса над главата си, разкъсана от мощни лъчи светлина като в изображенията на светците. С този образ и дихателни упражнения успяваше да разпръсне облака; но сега не се наложи да прибегне до споменатата хитрост, защото скоро се предаде пред нова ситуация. Видя се отстрани като на филм, в който не беше главният герой, а зрител.

От много години живееше в напълно контролирана среда, без изненади и сътресения, но не беше забравил очарованието на малобройните приключения в живота си, едно от които лудата любов по Анита. Усмихна се на въображението си, защото да караш няколко преки в лошо време в Бруклин не можеше да се нарече авантюра. В този миг ясно осъзна колко дребно и ограничено съществуване водеше и тогава изпита истински страх, страх, че е загубил толкова години затворен в себе си, страх от бързината, с която летеше времето и го връхлитаха старостта и смъртта. Очилата му се замъглиха от пот или от сълзи; свали ги с рязко движение и се опита да ги изтрие с ръкав. Мръкваше и почти нямаше видимост. Сграбчил волана с лявата ръка, той опита да си постави очилата с дясната, но ръкавиците му пречеха и очилата паднаха и се удариха в педалите. Цветиста ругатня излезе от устата му.

В този момент, докато за кратко вниманието му бе отвлечено да търси по пода очилата си, една бяла кола пред него, заблудила се в снега, удари спирачка на кръстовището. Ричард се блъсна в нея отзад. Ударът беше толкова неочакван и разтърсващ, че за част от секундата той загуби съзнание. Веднага дойде на себе си с предишното усещане, че е извън тялото си, с галопиращо сърце, облян в пот, с пламнала кожа и залепнала за гърба риза. Регистрираше неприятните физически усещания, но умът му бе в друга плоскост, отделен от действителността. Мъжът от филма продължаваше да сипе неприлични слова в колата, а той, като зрител от друго измерение, преценяваше хладнокръвно и с безразличие случилото се. Ударът беше незначителен, сигурен беше в това. И двете коли се движеха много бавно. Трябваше да намери очилата, да слезе и да се разбере цивилизовано с другия шофьор. Нали за това имаше застраховки.