Отвъд зимата [bg]

На разсъмване в събота бурята утихна и остави Бруклин полузатрупан от сняг. Ричард се събуди с неприятното усещане, че предния ден е обидил Лусия, когато хладно отхвърли нейните страхове. Щеше да му е приятно да е с нея, докато навън вятърът и снегът се стоварваха върху къщата. Защо я сряза така? Страхуваше се да не попадне в капана и да се влюби, бе избягвал този капан вече двайсет и пет години. Не си задаваше въпроса защо бяга от любовта, тъй като отговорът му се струваше очевиден — това беше неизбежното му покаяние. С времето беше свикнал с монашеските си навици и с онази вътрешна тишина на хората, живеещи и спящи в самота. След като затвори телефона, изпита поривисто желание да се появи на вратата на мазето с термос с чай, за да прави компания на Лусия. Непонятен му беше детинският страх у жена, която бе преживяла достатъчно драми в живота си и изглеждаше неуязвима. Би искал да изследва тази пролука в силата на Лусия, но го възпря предчувствие за опасност, сякаш ако се поддадеше на този импулс, щеше да стъпи върху движещи се пясъци. Усещането за опасност продължаваше и сега. Нищо ново. От време на време го връхлиташе неоправдана тревожност, но на помощ идваха зелените хапчета. В такива моменти усещаше как пропада безвъзвратно в ледения мрак на дъното на морето, а наблизо няма никой, за да му подаде ръка и да го изтегли на повърхността. Тези фаталистични предчувствия бяха започнали в Бразилия под влиянието на Анита, която живееше нащрек за знаци от отвъдното. Преди го връхлитаха често, но се беше научил да ги овладява, защото много рядко се сбъдваха.

Указанията, които излъчваха по радиото и телевизията, гласяха хората да не излизат от домовете си, докато улиците не бъдат разчистени. Манхатън все още беше почти напълно парализиран, магазините затворени, но метрото и автобусите вече тръгваха. Други щати бяха в още по-лошо състояние от Ню Йорк — с разрушени жилища, изтръгнати дървета, отцепени квартали, а на места дори без газ и електричество. Някои от техните съграждани за няколко часа се бяха върнали два века назад. В сравнение с тях в Бруклин имаха късмет.

Ричард излезе да почисти снега от колата си, паркирана пред къщата, преди да се е превърнал в лед и да се наложи да го изстъргва. След това даде храна на котките и закуси, както обикновено, мляко с овесени ядки, бадеми и плодове и седна да работи по статията си за икономическата и политическа криза в Бразилия, която предстоящите Олимпийски игри бяха извадили на показ в резултат на международните проверки. Трябваше да прегледа дипломната работа на един студент, но остави това за по-късно. Целият ден беше пред него.

В около три следобед Ричард забеляза, че една от котките я няма. Когато той си беше вкъщи, животните гледаха да се въртят край него. Взаимоотношенията му с тях бяха белязани с взаимно безразличие с изключение на Дойс, единствената женска, която се възползваше от най-малката възможност, за да скочи в скута му и да се нагласи така, че той да я погали. Трите мъжки бяха независими и от самото начало бяха разбрали, че не са домашни любимци, а че имат задължението да ловят мишки. Той видя, че Ум и Куатро се разхождат неспокойни в кухнята и че няма следа от Трес. Дойс се беше излегнала на едно от любимите си места — на масата до компютъра.