Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Сполучил ли съм всичко това, или не, остава на благоразумното разсъждение на знающата наша почтена публика. Лаская са само да вярвам, че тая ми пиеса, ако не за друго, да послужи поне като за повод в избирание театрални представления, които би послужили в полза за предпазвание крехките клончета на новоразцъхваното наше народно дърво срещу заразителната буйност на злите ветрове, които завейват в едва пролетното начало на народното ни процветвание.
Букурещ,
23 майя 1871.
Д. П. Войников
Действующи лица
Хаджи Коста, дюкенджия, еснаф
Злата, жена му
Анка, дъщеря му
Марийка, Анкина другарка
Баба Стойна, сватовница
Димитраки, Анкин брат
Маргариди, лекар грък
Митю, момък, залюбен в Анка
Герги и Пенчю, Митюви другари
Райчю, слуга
Двама заптии
Една селянка
Момци, моми и други за хоро в третьото действие, което започва със свадба. Цигулари Сцената се предполага у един град в България
Действие първо
Сцената представлява къщата на Хаджи Коста. Стая, постлана с килим, надясно — мендерлик с наредени възглавници, наляво — маса и столове. Огледало и др. Вратата на стаята иде отляво; друга врата надясно води в друга стая.
ЯВЛЕНИЕ I
Хаджи Коста с потури, ферменя, фес, седнал на мендерлика, с дълъг чибук, пуши, Злата, която му носи кафе.
Хаджи Коста (като поема чашата, сръбва и намусено). Хем чувай! Ума си в главата си сбирай… Толкоз пътя става ти казвам: бе джанъм, поостави са от тия пущини, мисли и за къщната работа; ама на кого думаш, дуварът ако чуй, и ти же чуш. (Посръбва.)
Злата. То… жената кога ли й пригодила…
Хаджи Коста. Като си са захласнала подир тях… па не щеш да знаеш туй къща ли й, или курник, анадънму? Кога ли же ма земат дяволите, па же ти кажа аз на тебе едни моди. (Посръбва.)
Злата. А че… модите, хаджи… нали сега светът гледа по̀ на друго… па и ний, езер, както правят хората.
Хаджи Коста. Хората може да покачат и дрънкала, па и ний не же станем маймуни, анадънму?
Злата. Ама сега не е като е’новремешно… не може без тях, хаджи.
Хаджи Коста. Не стига, дето прахосваме пари за нищо и никакви парцали, ами като са захласнете в тях пущини, па не мислите за в къщи како тряба да са наготви и онодя. Сабахлаин, токо като станете, друга работа не ви е на очи, ами ръце ви право на пустите моди; гаче сте луди-полудели подир тях мерѐщини.
Злата. Па защо хоратиш тъй бе, хаджи, как щели сме да не гледаме и друга работа? Яли сега не ти ли донесох кафето?
Хаджи Коста. И за него трябаше два сахата да чакам, анадънму? За едение време стане, вий сѐ не сте още готови, манджата ви сѐ още неувряла, сѐ тряба да чакам. Седнем на софра, дъщеря ни… тя сѐ я няма, сѐ има да довършва. От заран насам я няма никаква: да стане и тя с време, като сяко момиче, да земе да полей на баща си, да попримете и поочисти из къщи, да ми приготви кафето, да ми пообърши калеврите.
Злата. Новата ѝ рокля, рекох, да си я довърши по-скоро, че ще ѝ тряба за свадбата, а аз да нагледам къщната работа.
Хаджи Коста (отвратително). Ти ли да нагледаш къщната работа… Очите ти са изгледали, анадънму?
Злата. Ам’че яли на̀, кафето нали ти приготвих? Па сега ще вляза в мутофака да видя какво ще направя за обяд.
Хаджи Коста. А дъщеря ни, тя да не хваща къщна работа, а?
Злата. А че сега светът, хаджи, става други: е’на майка, да речем, дето разбира от сегашното, не тряба да оставя дъщеря си на мазание, на прание, на промивание, защо че ръцете ѝ са развалят. Сетне не бива да готви, защо че от огъня лицето ѝ са разваля, упръхва. Ръцете, па и лицето на нашата Анка, каквато си й тя тъй хубавичка, тряба да бъдат сявга чисти, бели, меки като памук, па да показва е тъй хе!…Деликатна, евгенис.