Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
Бързо подали на Остроликия цепеница. Той притеснено се поусмихнал, плюл на длани, премерил удара и го хласнал в челото. Жеко политнал, но хората го поели, преди да падне, гледали изникналата буца и оживено закимали:
— Е, това е друго, друго е, така е вече друго! — Подали му тояжка и го изпратили чак до края на конюшните. Един през друг го успокоявали, окуражавали го със съвети:
— Речи й на, царице, милост речи, видиш — смаза ме, речи. Тоя звяр няма ловене. Ако можеше, ехеее — да са го уловили още дедите ни и на дедите дедите им, речи!… Така де!… Че щял принцът да си седи нежен — що от това?… То за назе, конярите, е вредно да сме нежни, речи — щото няма да я можем тая тежка работа. А от принца що се иска? Да заповядва. Па то, речи, може да се заповядва и нежно-непълнолетната, така де!… Дигне например нежно ръката и рече непълнолетно: „Заповядвам еди-що си!“
— Бе така е. Ама да можех с твоята уста да й го река — изпъшкал Жеко и им махнал за сбогом. — Хайде — ега има дни.
И се отдалечил надолу към нивите и лозята. Хората гледали подире му, докато се виждал. Остроликия въздъхнал, поклатил глава и пошушнал на Мустакатия:
— Тоя път май няма да се върне, горкият.
А Жековица чак сега пуснала Невянка. Момичето отметнало чула от лицето си, поело шумно дъх и любопитно се ококорило:
— Що крихте пак от мене ма, тетко?
Никой нищо не й отговорил.
Жеко вече куцукал край синора на слънчогледовата нива. Щом доближил гъстака диви круши, изсвистяло серкме, паднало отгоре му и докато се опомни, Съгледвача и помощниците му се хвърлили, запушили устата му и го напъхали в голям чувал.
Съгледвача тихо изсвирил и легналите коне се изправили. Възседнал, прехвърлили чувала пред седлото му и всички препуснали към палата, който се виждал далече-далече, малък като детска играчка. Вече развиделявало.
5
В тронната одая на палата Параскева напразно чакала болярите си — разхождала се все по-гневно, вслушвала се, гледала пясъчния часовник… Слугините уплашено й веели с ветрилата. Накрая Параскева не издържала, ритнала едната слугиня и четирите изчезнали като издухани.
— Знам защо ви нямааа!… — яростно изревала царицата, траснала в пода пясъчния часовник и се втурнала в коридора, грабнала копието на стреснатия вардач и хукнала. — Знам защо се криете, проклетници лъжливи!… Този път — душа да ви е яка!
Ритнала една врата, хлътнала в стаята на Вълкашин. В единия ъгъл стоели прави свирачите, в другия било леглото му, снабдено с обтегало, което да го удължава, докато спи.
— Къде е? — насочила копието към свирачите Параскева.
— Криете ли го?
Замахнала, пръснала ги — но зад тях нямало никой. Скочила на леглото и разритала обтегалото.
— Къде се е стаил?
— Н… н… не знаем, пресветла, не се е прибирал тая нощ — заекнал един от свирачите.
— Ааа, ще те спипам аз тебе, маломернико! — излетяла в коридора Параскева. — И ще те обеся за краката, та да висиш, докато замязаш на редовен човек!…
В дъното на коридора се мярнали слуги и побягнали като от чума. Параскева ритнала друга врата, хлътнала в стаята на Гергина. До одъра се извисявала тежка дървена машина за насукване на лимби. Параскева зловещо се ухилила и крадешком, на пръсти я заобиколила, посегнала — но Гергина я нямало там. Доловила зад себе си плахо и любопитно движение, рязко се извърнала и сграбчила най-бавния от слугите, а другите се пръснали кой където види.
— Къде е тая гарга? — изсъскала Параскева. — Къде са болярите?
— Н… н… — поискал да каже „не знам“ слугата, но Параскева го ударила с копието и пак хукнала по коридора. Зад ъгъла налетяла на друга група слуги, сляпо сграбчила — в ръцете й останало само нечие наметало. Размахвала копието, удряла когото свари, и ревяла с цяло гърло:
— Боньо, къде сте, бре!… А, тоя път прошка няма!…
Съгледвача, застинал в тъмното на нишата, изчакал да профучи край него, нарамил чувала и забързал по другия коридор.
А горе, в одаята на Парапун, болярите и болярките трескаво довършвали работата си около казана. Из вътрешността на палата се носели писъци и диви стъпки.
— Боньууу, жив ще те одера! — идел гласът на Параскева.
— Зуноооо!… Крийте се, гиди лъжци проклети, ха да видим как ще се скриете!
Парапун топнал перце в котела, погледнал на светлината…
— Парапунеее, ще те удавя в тавата, дето си ги правиш лъжливите предсказания! И ще те давя до пълно умиране, гадо! — ехтял далече-далече гласът на Параскева.
— Пък и помни какво ме заплаши — промърморил Парапун.
— А, като слон помни — вслушал се Мушан.
— А тебе, Мушане, тебе, крадльо лъжлив, ще те заключа в ковчега със златиците! — яростно се отдалечавал гласът на Параскева. — В злато да мреш и ни една златица да не…