Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Висок съм метър и осемдесет и пет. Али е с трийсет
- Може и да не е моята територия, ако става въпрос за
сантиметра по-ниска. Бе застанала до мен и ме гледаше от
Джак, макар че не си съвсем права. Дори да бе обидил не
долу нагоре.
чие друго хлапе, пак бих му се противопоставил.
- Не отивам в Аризона, само за да настаня Ирин. Това не
- Защо?
е единствената причина за заминаването ми. Родителите ми
- Защото не е прав.
живеят там. Неговите също.
- И кой си ти, та да го съдиш?
Знаех какво искаше да каже - говореше за родителите на
- Как да не го съдя? Има правилни неща, има и непра
покойния си съпруг, за призрака, който бях свикнал да при
вилни неща. Той постъпи неправилно.
емам и дори понякога да прегръщам. Този призрак никога
- Той е едно арогантно прасе. Има такива хора. Това е
не си отиваше. Не бях сигурен дали изобщо ще го направи,
животът. Джак го разбира или с възрастта и натрупания
макар понякога искрено да го желаех, но това, разбира се,
опит тепърва ще го разбере. Това също е част от пътя към
бе ужасно от моя страна.
зрелостта - да си нямаш работа с прасета. Не ти ли е ясно?
- Те - имам предвид и бабите, и дядовците на децата -
Замълчах.
искат да се преместим да живеем там. За да са близо до
- А ако синът ми се е чувствал тъй дълбоко наранен - про-
внуците си. Като си помислиш, в желанието им има логика.
съска през зъби Али, - кой си ти, че да го пазиш в тайна?
Кимнах с глава, защото не знаех какво друго да сторя.
Дори попитах защо двамата сте разговаряли през полувре
- Джак и Ирин, пък и аз, имаме нужда от това.
мето, не помниш ли?
- От какво?
- Помня.
- От семейство. Неговите родители имат нужда да участ
- Ти каза, че нямало нищо.
ват в живота на Джак. Повече не могат да се справят със
Продължавах да мълча.
студения климат тук. Разбираш ли го?
- Какво си мислеше, Майрън? Че ще усмириш малката
- Разбира се.
дама?
Тонът ми изглеждаше смехотворен дори в собствените
- Не беше така.
ми уши - сякаш не аз, а някой друг произнасяше думите.
Али поклати глава и млъкна. Сякаш бе изпуснала всич
- Родителите ми са намерили апартамент и искат да го
кия си въздух.
видим - каза Али. - В същия блок, където е и техният.
- Какво? - попитах.
- Апартаментите са хубаво нещо - задърдорих аз. - Лесни
- Допуснах те твърде близо до него - заяви тя.
са за поддръжка. Плащаш си веднъж месечно и толкоз, нали?
24
25
Сега пък тя млъкна.
Останахме така известно време, докато хлапето се успокои.
- Значи така - казах. - Да не увъртаме повече, какво оз
Плеснах с ръце и се насилих да се усмихна.
начава това за нас двамата?
- Някой да иска сладолед?
- Искаш ли да се преместиш в Скотсдейл? - попита тя.
Джак бързо се съвзе:
Аз се поколебах.
-Аз!
Тя положи длан върху ръката ми.
- Днес не - възпротиви се Али. - Трябва да си пригот
- Погледни ме.
вим багажа.
Погледнах я. И тогава Али каза нещо, което никога не
Джак се намуси.
съм очаквал:
- Може би някой друг път.
- Не сме свързани завинаги, Майрън. И двамата го знаем.
Очаквах Джак да отвърне: „Ооо, мамо!", но изглежда и
Банда дечурлига прелетяха покрай нас. Едно от тях се
той бе доловил нещо в тона й. Наклони глава на една стра
блъсна в мен и каза:
на, после отново се обърна към мен, без да противоречи.
- Извинете.
Двамата докоснахме кокалчетата на пръстите си - така се
Някакъв рефер наду свирката си. Прозвуча сигнал.
поздравявахме при среща и раздяла, със свити в юмрук
- Мамо?
пръсти на едната ръка - и Джак се отправи към вратата.
Джак, да е жив и здрав този малчуган, се появи иззад
Али ми направи знак с очи да погледна вдясно. Просле
ъгъла. Двамата с Али се отърсихме от потискащия разго
дих погледа й и зърнах треньора Боби.
вор и му се усмихнахме. Той не отвърна на усмивките ни.
- Да не си посмял да се караш с него - каза тя.
Обикновено ставаше така, че независимо колко ужасно се е
- Той ме предизвика - възроптах аз.
представил на игрището, Джак се появяваше като новоро
- По-големият мъжкар отстъпва.
ден, усмихваше се и двамата радостно си плясвахме длани
- Да, но във филмите. Там, където се носи вълшебен
те за поздрав. Но не и днес.
прах, където царстват великденските зайци и добрите феи.
В реалния живот мъжът, който отстъпва, се смята за слабак.
- Хей, хлапе! - викнах аз, тъй като не знаех какво да кажа.