Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
козята брадичка, поздрави помощника си, като го плесна
- Геймът свърши. Защо го вкарват?
по ръката, посочи към Джак и се провикна:
Висок и бавен ли? Добре ли чух?
- Хей, хлапе, ще чакам пак да го направиш!
Вторачих се в старшия треньор на отбора на „Касълтън".
Джак беше най-едрото момче на игрището, ала в този
Покритата му с гел рехава коса стърчеше нагоре, а с тъм
миг сякаш се бе смалил. Глупавата усмивка изчезна от
ната си козя брадичка той напомняше на преждевременно
лицето му. Устните му трепереха. Смутено премигваше с
състарено момче. Беше висок - аз съм метър и осемдесет и
очи. Цялото същество на хлапето се гърчеше, гърчеше се и
пет, а треньорът стърчеше близо пет сантиметра над мен и,
моето сърце.
доколкото можах да преценя, тежеше десетина-петнайсет
Един баща от отбора на „Касълтън" шумно аплодираше.
килограма повече.
Смееше се и като събра длани около устата си, се провикна
- Той ли е висок и бавен? - повторих думите му аз. -
като в мегафон:
Можеш ли да повярваш, че треньорът току-що го изрече на
- Подай на високото момче от другия отбор! Той е най-
висок глас?
добрият ни играч!
Уин сви рамене.
Уин тупна мъжа по рамото.
Аз също се опитах да се отърся от неприятното усещане.
- Я млъквай!
Играта се бе разгорещила. Карай да върви.
Бащата обърна глава към него, видя снобските му дрехи,
Резултатът беше равен - 24:24, когато стана белята.
русата коса и изящните черти на лицето му. Бе на път да се
Случи се точно след таймаута и топката бе в отбора на
ухили и да изругае в отговор, ала нещо в него - вероятно
Джак; момчетата се бяха скупчили под коша на противни
жизненоважният инстинкт на раболепието за продължение
ка. Внезапно „Касълтън" решиха да направят преса. Джак
на вида - го накара да размисли. Той срещна леденосините
бе свободен. Подадоха му топката, защитата се появи до
очи на Уин, заби поглед в земята и изрече:
него, ала за миг той се обърка. Случва се.
- Да, съжалявам, не беше на място.
Огледа се за помощ. Обърна глава към скамейката на
Не чувах нищо. Не можех да помръдна. Седнах и се заг
„Касълтън", най-близката до него, и високият треньор с
ледах в самодоволния треньор с козята брадичка. Кръвта
щръкналата коса изкрещя, като сочеше към коша:
шумеше в ушите ми.
-Стреляй! Стреляй!
Дочух сигнала за края на полувремето. Треньорът с
щръкналата коса продължаваше да се смее и да клати уди1 Националната студентска спортна асоциация. - Б. пр.
вено глава. Един от помощниците му се приближи до него
16
17
и му стисна ръка. Няколко родители и зрители направиха
то всички са равни? Не бива да се нараняват ничии чувства,
същото.
не бива да има победители и победени... хей! Може би не
- Трябва да потеглям - обади се Уин.
трябва да записваме и резултатите, а?
Не казах нищо.
Приближи се помощник-треньорът на „Касълтън". Но
- Да се навъртам ли наоколо? В случай на нужда?
сеше подобна като на Боби риза, на която бе извезано „Пат,
-Не.
помощник-треньор".
Уин отсечено кимна с глава и си тръгна. Не отделях по
- Боби? Второто полувреме започва всеки момент.
глед от треньора с щръкналата коса. Станах и се отправих
Направих крачка напред.
надолу, като стъпвах върху клатушкащите се скамейки.
- Просто прекратете мача.
Стъпките ми отекваха в салона като гръмотевици. Тре
Както очаквах, треньорът Боби се ухили и попита:
ньорът тръгна към вратата. Поех след него. Той се отправи
- Или какво?
към банята, усмихваше се досущ като идиот, какъвто без
- Момчето е чувствително.
спорно беше. Зачаках пред вратата.
- Голям праз. Ако е толкова чувствителен, да не играе.
Когато той излезе, аз изрекох:
- А може би ти не трябва да си треньор?
- Ти си бил голяма работа, бе.
Тогава помощник-треньорът Пат пристъпи напред.
Върху ризата му бяха изписани думите: „Боби, треньор".
Погледна ме и на лицето му се разля онази усмивка, която
Той се спря и се вторачи в мен.
толкова добре познавах.
- Моля?
- Я виж ти!
- Не е ли голяма работа да накараш едно десетгодиш
- Какво? - попита треньорът Боби.
но хлапе да стреля в погрешния кош? - попитах аз. - Ами
- Не го ли позна?
онова палаво подвикване: „Хей, хлапе, ще чакам пак да го
- Кого?
направиш!", след като го бе унижил? Ти си бил голяма ра
- Майрън Болитар.