Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
бота, бе, треньор Боби.
Наблюдавах как треньорът Боби напряга ум, за да си
Треньорът присви очи. Отблизо беше едър и широко-
спомни току-що произнесеното име - сякаш на челото му
плещест, имаше здрави ръце, яки пръсти и чело като на
имаше прозорче, през което се виждаше как топчето на
неандерталец. Познавах този тип хора. Кой не ги знае?
мисълта му се търкаля по малките коридорчета и набира
- Беше част от играта, приятел.
все по-голяма скорост. Когато то удари в целта и се укро
- Да се присмиваш на десетгодишно момче? Това ли
ти, треньорът Боби се ухили, от което козята му брадичка
наричаш ти „част от играта"?
практически се разцепи в ъглите.
- Да влезеш в мислите на противника. Да го накараш да
- Голямата суперзвезда - изрече той и направи движение
направи погрешен ход.
с пръстите си във въздуха, като да изписва кавички. - Която
Замълчах. Той ме преценяваше и реши, че, аха! - като
не можа да го вкара на професионалите? Световноизвест
нищо ще ме надвие. Здравеняци като треньора Боби винаги
ното копеле?
са сигурни, че могат да надвият всекиго. Аз само го брой-
- Същият - додаде помощник-треньорът Пат.
ках с очи.
- Сега разбирам.
- Проблем ли имаш? - попита гой.
- Хей, треньор Боби - обърнах се към него аз.
- Това са десетгодишни хлапета.
- Какво?
- Да, правилно, хлапета. Ами ти какъв си? Един от пре
- Остави хлапето на мира.
взетите, докачливи татковци, дето си мислят, че на игрище-
Той свъси вежди и рече:
18
19
- Какво стана? - попита тя.
- Не се забърквай с мен.
Али имаше огромни зелени очи, а лицето й бе открито
- Имаш право. Няма. Искам само да оставиш хлапето
и умно. Не беше по силите ми да устоя на изражението й.
на мира.
Искаше ми се да я взема на ръце и да я покрия с целувки, но
- Няма начин, приятел.
някой можеше да си рече, че не му е там мястото.
Той се усмихна и се приближи.
- Нищо - отвърнах аз.
- Това ли ти е проблемът?
- Как мина първото полувреме?
- Да, при това е много голям.
- Мисля, че загубихме с две точки.
- Какво ще кажеш да го дискутираме след мача? Само
- Джак вкара ли кош?
двамата?
- Ами... като че ли не.
Кръвта ми кипна.
За миг Али спря погледа си върху лицето ми, където забе
- Предизвикваш ли ме?
ляза нещо и то не й хареса. Извърнах се встрани и се отправих
- Аха. Освен ако не си страхопъзльо, разбира се. Стра-
обратно към скамейките. Седнах. Али се настани до мен. Иг
хопъзльо ли си?
рата бе навлязла в третата минута, когато Али попита отново:
- Не съм страхопъзльо - отвърнах.
- И така, какво се случи?
Понякога съм доста находчив в острите отговори. Опит
- Нищо.
вам се да се държа на положение.
Опитах се да се наместя на неудобното си място.
- Чака ме мач. Но после двамата с теб ще си поговорим.
- Лъжец - каза Али.
Схващаш ли?
- Следя играта.
- Схващам.
- Лъжец.
Ето пак. Много съм добър, казах ви.
Хвърлих поглед към нея, към красивото й открито лице,
Треньорът Боби заби пръст в лицето ми. Идваше ми да
към луничките, които не биваше да са там, не и на възраст
го захапя - това винаги привлича вниманието.
та, на която беше, но които я правеха дяволски привлека
- Мъртъв си, Болитар. Добре ли ме чу? Мъртвец си.
телна, и също забелязах нещо.
- Слепец ли? - попитах аз.
- И ти си доста разсеяна.
- Мъртвец.
Не само днес, помислих си аз. През последните няколко
- Ох, олекна ми. Защото ако ще съм слепец, няма да
седмици нещата между нас не вървяха много добре. Усе
имам възможност да ти се любувам. Но като си помисля,
щах, че Али е дистанцирана, че нещо я тревожи, но тя не
ако ще съм мъртвец, пак няма да мога да ти се радвам.
казваше нищо. Тъй като самият аз имах доста работа, не
Прозвуча сигналът. Помощник-треньорът Пат каза:
настоявах да сподели тегобите си с мен.
- Хайде, Боби.
Али продължи да се взира в игрището.
- Мъртвец - за кой ли път произнесе Боби.
- Джак игра ли добре?
Сложих длан на ухото си, сякаш недочувам, и извиках:
- Прекрасно - отвърнах аз и добавих: - В колко часа ти
- Какво?
е полетът утре?
Ала той вече се беше обърнал. Загледах се след него.
- В три.
Отдалечаваше се със самоуверена и бавна походка, с изпра
- Ще те откарам до летището.
вени рамене, размахал ръце малко по-широко, отколкото
Ирин, дъщерята на Али, бе приета в Аризонския универ