Изгубена завинаги

Тръгна с голяма скорост и спря точно зад таунуса. Блоки­

раха ме. Първи навън изхвърча треньорът Боби, като пог­

лаждаше козята си брадичка с ръка. Двамината дебелаци го

Не мога да кажа колко време бе минало. Навярно мину-

последваха.

та-две. После се отправих към автомобила си. Небето беше

Въздъхнах и докато се приближаваха, ги загледах в ог­

сиво. Ръмеше. Спрях за миг, затворих очи и вдигнах лице

ледалото за обратно виждане.

нагоре. Мислех си за Али. Мислех си за Териса в луксозния

- Какво обичате? - попитах ги аз.

парижки хотел.

- Чухме, че гаджето те е зарязало - отвърна той.

Наведох глава, направих още две крачки - и тъкмо тогава

- Невъзпитано е да се подслушват чужди разговори,

забелязах треньора Боби и приятелчетата му в шевролета.

треньор Боби.

Въздъхнах.

- Помислих си, че може да промениш решението си и

И четиримата бяха там: на волана седеше помощник-

да не се появиш. Затова смятам да разрешим спора си още

треньорът Пат, на мястото до него се бе настанил треньорът

сега. На място.

Боби, а другите двама се мъдреха на задната седалка. Изва­

Треньорът Боби наведе главата си и лицето му се озова

дих мобилния си телефон и натиснах бутона за скоростна

току пред моето.

връзка веднъж. Уин вдигна още на първото позвъняване.

- Освен ако не си страхопъзльо.

- Казвай - отсече той.

Попитах го:

Винаги отговаряше по този начин на телефона, дори

- За обяд си ял риба тон, нали?

когато ясно виждаше изписан на екрана собствения ми

Уин спря ягуара си точно до шевролета. Треньорът Боби

номер - доста е досадно, така е.

отстъпи крачка назад и присви очи. Уин излезе от колата.

- Ще направиш добре да се върнеш - уведомих го аз.

Четиримата го погледнаха и свъсиха вежди.

- О! - отговори Уин с щастливия глас на хлапе, което

- Кой, по дяволите, е този?

току-що е получило коледните си подаръци. - Добре, добре.

Уин се усмихна и вдигна ръка, сякаш току-що го бяха

- След колко време ще си тук?

представили като участник в телевизионно шоу и очаква

- Наблизо съм. Помислих си, че може да стане нещо

публиката да отбележи появата му с бурни ръкопляскания.

подобно.

- Радвам се, че съм тук - обяви той. - Много благодаря.

- Недей да стреляш по никого - посъветвах го аз.

- Приятел ми е - обясних аз.

-Да, мамо.

- Този ли? - Боби започна да се смее, дебелаците му

Автомобилът ми бе паркиран в задната част на паркин­

пригласяха в хор. - Ами, да, разбира се.

га. Шевролетът бавно се приближи. Дъждът леко се усили.

Излязох от автомобила. Уин се приближи до тримата

Чудех се какъв ли е планът им - несъмнено са замислили

сладури.

нещо, прилягащо на недоразвитите им мозъци - и реших да

Треньорът Боби каза:

действам според ситуацията.

- Ще те сритам в задника.

Ягуарът на Уин се показа и спря на разстояние от мен.