Изгубена завинаги

кариера, имах нужда да доказвам на света, че съм благо­

- И двамата сме зрели мъже - започнах аз. Всяка моя

даря, добре. Ето защо записах право - в „Харвард". Ето го

дума звучеше така, сякаш изплювах парчета стъкло от ус­

и Майрън Болитар в пълния си блясък - учен-спортист-

тата си. - Не би трябвало да прибягваме до юмручно право,

свръхобразован-адвокат-веселяк. Юрист с научна степен.

не мислиш ли?

Което означаваше, че винаги можех да открия вратичка в

Погледнах през него към Уин. Уин се мръщеше.

закона.

- Наистина ли чух да използваш термина „юмручно право"?

Какво всъщност бях обещал? Спомних си точните думи

Треньорът Боби навлезе в личното ми пространство.

на Али: „Довечера не отивай в онзи бар. Обещай ми."

- Страхопъзльо ли си?

Ами, да. Това тук не беше бар, нали така? Беше залесено

Пак този страхопъзльо.

място зад едно училище. Значи можех да не уважа смисъла,

Но аз бях по-големият мъжкар - а по-голям мъжкар е

но не и буквата на закона. А буквата в този случай беше от

онзи, който първи се оттегля. Така е правилно.

съдбовно значение.

- Да - казах. - Страхопъзльо съм. Сега доволен ли си?

- Да го направим - склоних аз.

- Чухте ли го, момчета? Той е страхопъзльо.

Трепнах, ала бях все тъй силен. Или слаб, зависи от

Шестимата тръгнахме към гората. Уин практично се

гледната точка. Аха, по-големият мъжкар. Това бях аз.

изхлузи от групата ни. На двайсетина метра разстояние

Никога не бях виждал Уин тъй оклюман.

имаше полянка. По земята бяха нахвърляни фасове и кутии

- А сега имате ли нещо против да преместите колата си,

от бира. Това е то училището. Винаги едно и също.

за да си тръгна? - попитах.

Треньорът Боби зае място в средата на полянката. Вдиг­

на дясната си ръка и ме повика. Подчиних се.

- Дадено - отвърна треньорът Боби. - Но те предупре­

- Господа - каза Уин, - преди да започнете, отделете ми

дих.

минута от времето си.

- За какво си ме предупредил.

Всички обърнаха поглед към него. Уин стоеше до кло­

Той отново се върна в личното ми пространство.

нест клен заедно с помощник-треньора Пат и двамата по­

- Не искаш да се биеш, добре. Ала ще си го изкараме на

бойници.

момчето ти.

- Ако не ви предложа тази консултация - продължи

Кръвта се вдигна в главата ми.

Уин, - ще се чувствам престъпно нехаен.

- За какво говориш?

30

31

- Какво, по дяволите, бръщолевиш? - попита треньорът

приемайте думите ми за липса на скромност. Независимо

Боби.

от мнението на родителите, насядали до преди малко върху

- Не говоря на теб. Консултацията има за цел да послу­

паянтовите скамейки в салона (те наемаха частни треньори

жи на тримата ти приятели.

за своите свръхнатоварени деца, пътуващи с третокласните

Уин ги изгледа един по един.

си отбори), в по-голямата си част спортистите се формират

- Възможно е да се изкушите в някой момент да се при­