Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
бе необходимо. Тъкмо се канех да изкрещя някоя глупост,
ситет. Али, Ирин и Джак щяха да заминат, за да настанят
когато усетих допира на нечия длан върху ръката ми. Из
първокурсничката.
върнах се. Беше Али, майката на Джак.
21
20
- Няма нужда. Вече наех автомобил.
- След вечерния ми час - забелязах аз. - Не си правя
- Ще се радвам да ви откарам.
срещите по никое време. Първо вечерята. Може би ще ми
- Всичко е наред.
донесете и цветя?
С тона си тя прекрати всякакви дискусии по въпроса.
-Ако не се появиш - и той приближи пръста си до лице
Опитах се да се съсредоточа в играта. Пулсът ми препуска
то ми, - ще намеря друг начин да поискам удовлетворение.
ше. Няколко минути по-късно Али попита:
Схващаш ли?
- Защо зяпаш треньора на другия отбор?
Не схванах, ала преди да успея да помоля да ми го раз
- Какъв треньор?
ясни, той се отдалечи с тежка стъпка. Приятелчетата му го
- Онзи с боядисаната като в евтино предаване по някоя
последваха. Обърнаха се назад. Помахах им с ръка за сбо
кабеларка коса и с окосменото в стил „Робин Худ" лице.
гом. Единият се загледа в мен по-дълго, отколкото изисква
- Чакам си бакшиша - отвърнах.
ше приличието, и аз му изпратих въздушна целувка. Той
Тя понечи да се усмихне.
тутакси извърна глава, сякаш му бях зашлевил плесница.
- Джак участваше ли активно в първото полувреме?
Въздушна целувка - любимият ми жест, когато изразя
- Както обикновено - отвърнах.
вам неприязънта си към човешкия род.
Геймът свърши. „Касълтън" победиха. Тълпата изриг
Обърнах се към Али и щом зърнах лицето й, мислено
на в неистови овации. Треньорът на Джак, откъдето и да
изстенах: „Ох!".
го погледнеш свестен тип, бе предпочел изобщо да не го
- Какво беше това, по дяволите?
включва във втората половина на играта. Али малко се
- Преди да пристигнеш, нещо се случи по време на иг
разтревожи от този факт - обикновено треньорът даваше
рата - обясних аз.
равен шанс на всеки, - ала реши да го подмине.
- Какво?
Отборите се скупчиха в ъглите. Двамата с Али останах
Разказах й.
ме да чакаме пред вратата на салона в училищния кори
- Значи си се скарал с треньора?
дор. Не мина много време. Треньорът Боби се приближи
-Да.
до мен, походката му бе както преди, само че този път бе
- Защо? - попита тя.
свил ръцете си в юмруци. С него имаше още трима, в това
- Как така защо?
число и помощник-треньорът Пат - всичките бяха едри
- Влошил си положението. Не го ли виждаш, че е надут
и яки, но не чак такива юначаги, за каквито се мислеха.
като пуяк? Децата ги разбират тези неща.
Треньорът Боби се спря на около метър от нас. Тримата
- Джак за малко да се разплаче.
му придружители се разпръснаха, навиха ръкави и се заг
- Аз ще се оправя с него. Нямам нужда от мъжкарските
ледаха в мен.
ти изблици.
В първия миг никой не каза и дума. Само ме гледаха
- Не беше мъжкарски изблик. Исках да престане да се
страшно.
заяжда с Джак.
- Този ли е моментът, в който се очаква да се напикая в
- Нищо чудно, че не взе участие във второто полувреме.
гащите от страх? - попитах.
Вероятно треньорът му е забелязал идиотското ти представ
Треньорът Боби отново направи онова движение с пръ
ление и е проявил достатъчно прозорливост да не разпалва
ста на ръката си.
огъня. Сега по-добре ли се чувстваш?
- Знаеш ли къде е барът в „Ливингтън"?
- Все още не - отвърнах аз. - Но когато довечера разбия
- Разбира се - отвърнах.
мутрата му, и това ще стане.
- Довечера в десет. Зад паркинга.
- Не си го и помисляй.
22
23
- Нали го чу какво каза?
Сърцето ми се бе качило в гърлото.
Али поклати глава.
- По дяволите - рече тя.
- Не мога да повярвам. Какво, по дяволите, си направил?
Аз чаках.
- Застъпих се за Джак.
- Понякога си доста недосетлив за чудесния чувствите
- Навлязъл си в чужда територия. Нямаш това право.
лен мъж, какъвто си в действителност.
Ти си...
- Може би не трябваше да му искам сметка, така ли? Но
Тутакси млъкна.
ако беше чула как изкрещя на Джак да го направи отново,
- Кажи го, Али.
ако беше видяла физиономията на Джак...
Тя затвори очи.
- Нямам предвид това.
- Права си. Аз не съм му баща.
Спрях и се замислих.
- Не това щях да кажа.
- В такъв случай имаш право. Аз съм тъпак.
Напротив, имаше предвид тъкмо това, ала карай да върви.