Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
още в утробата на майката. Вярно е, нужен ти е хъс, тре
течете на помощ на треньора Боби. Това би било огромна
нировки, практика, ала съвсем друго си е вродената дарба.
грешка. Първия от вас, който направи дори една крачка към
Природата рано или късно си казва думата.
тях двамата, го чака болница. Забележете, че не използвах
Бях надарен с невероятно бързи рефлекси и безотказна
думи като „възпирам", „наранявам" или „увреждам". Само
координация на движенията. Така е, не се хваля. Все едно
думата „болница".
да говоря за цвета на косата си, за ръста или добрия си слух.
Те го гледаха.
Просто е така. Дори не говоря за годините труд, през които
- Това е консултацията, която исках да ви дам.
тренирах тялото си и се научих се боря истински. Но и това
Обърна се към мястото, където стояхме аз и треньорът
е пак от природата.
Боби.
Треньорът Боби постъпи, както очаквах. Пристъпи на
- А сега да се върнем на вашия скандал.
пред и широко замахна с ръка. Широкият замах не е под
Треньорът Боби ме погледна.
ходящ срещу по-нисък противник. Когато ти дойде до гла
- Сериозно ли говори този?
вата, бързо го научаваш - най-краткото разстояние между
Ала аз вече бях навлязъл в състояние, което никак не
две точки е правата линия. Когато нанасяш удари, добре е
беше добро. Обхвана ме гняв. А когато ще се биеш, гневът
да го знаеш.
не е добър съветник. Нужно ти е време, за да позабавиш
Леко се плъзнах вдясно. Не много. Достатъчно, за да по
нещата, да укротиш пулса си, да не оставиш адреналинът
срещна удара с лявата си ръка и в същото време да остана
да те парализира.
близо, за да нанеса контраудара. Боби остана незащитен.
Боби ме погледна и за първи път в очите му забелязах
Времето забави своя ход. Имах възможност да уцеля една
колебание. Ала в същия миг си спомних смеха му, когато
от оголените му точки.
посочи към погрешния кош и каза: „Хей, хлапе, направи
Избрах гърлото.
го пак!"
Свих ръка и с всички сили забих юмрука си в адамовата
Поех си дълбоко въздух.
му ябълка.
Треньорът Боби сви ръцете си в юмруци и застана като
Чу се звук, сякаш нещо се пръсна. И това сложи край на
боксьор. Направих същото, макар видът ми да не бе тъй не
битката. Знаех го. Или поне би трябвало. Отстъпих крачка
преклонен. Леко подскачах на място с превити в коленете
назад, а той се сви надве, за да си поеме дъх.
крака. Боби бе много едър мъж, побойникът на квартала,
Ала насмешливият му глас още звучеше в ушите ми...
така че да застава лице в лице с уплашени противници не
„Хей, хлапе, направи го пак... Той ще ми служи за мишена...
беше нещо ново за него. Не бях в категорията му.
Когато имаме възможност, ще го направим... Страхопъзльо!"
Ето и някои факти относно борбата. Първо и основно
Не биваше да го оставям да падне на земята. Трябваше
правило: всъщност никога не можеш да бъдеш сигурен как
да го попитам дали му е достатъчно и толкова. Ала бях из
ще се развият нещата. Всеки един от двамата би могъл да
пуснал юздите на гнева си. Не можех да се спра. Сгънах
нанесе решаващия удар. Да си самоуверен е грешка. Но ис
лявата си ръка и започнах да му нанасям удари, като се
тината беше, че всъщност треньорът Боби нямаше шанс. Не
въртях в посока, обратна на часовниковата стрелка. Възна-
32
33
мерявах накрая да цапардосам с лакът дебелака право във
Излязохме от гората, без да продумаме.
физиономията.
Когато час по-късно се прибрах у дома, на телефона
Докато се въртях, си казах, че това ще бъде унищожи
бяха оставени две гласови съобщения. И двете бяха кратки
телният ми удар. Удар, който чупи кости. Удар, който ще
и доста точни. Първото не ме изненада ни най-малко. Ло
го откара на операционната маса и ще го принуди с месеци
шите новини се разпространяват бързо в малките градчета.
да пие обезболяващи медикаменти.
Гласът на Али: „Не мога да повярвам, че наруши обеща
В последния мит обаче дойдох на себе си. Не спрях да
нието си."
го удрям, но се поотдалечих от него. Вместо да се стовари
Само това.
във физиономията му, лакътят ми го прасна по носа. Блик
Въздъхнах. Насилието не е разрешение. Ако ме чуеше,
на кръв. Звукът наподобяваше хрущенето, когато стъпиш
Уин щеше да направи недоволна гримаса, ала наистина,
върху сухи съчки.
всеки път когато прибягвах към насилие (а навремето това