Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
Реферът наду свирката, Джак Уайлдър нахлузи защит
биха били подходящи в случая, - Али Уайлдър имаше две
ните си очила и се повлече към таблото с резултатите с чуд
деца и по-малкото играеше в отбора. Казваше се Джак и
ната си глуповата усмивка на лицето. Петокласниците от
не беше много добър. Като говоря така, ни най-малко не
„Ливингстън" стреляха в коша срещу противниците си от
отсъждам, нито предопределям евентуалното му успешно
„Касълтън". Помъчих се да не се хиля на напъните им - и то
развитие като баскетболист в бъдеще - Майкъл Джордан
не толкова на хлапетата, колкото на техните родители, на
също не се е проявявал в училищния отбор и показва ка
сядали по скамейките. Опитвам се да не правя обобщения,
чествата си доста по-късно, - изказвам се само като наблю
но обикновено майките се разделяха на две групи: Пробив
дател. Джак бе доста едър за възрастта си, висок и плещест,
ни и Бързаци. Пробивните се възползваха от възможността
но това правеше движенията му тромави и некоординира-
да създават контакти, а Бързаците се оживяваха или прими
ни. Беше атлетичен, но доста муден.
раха всеки път щом отрочето им докоснеше топката.
Ала Джак обожаваше баскетбола, а за мен тази игра бе
Но бащите създаваха повече проблеми. Някои успяваха
целият ми свят. Той бе сладко дете, послушно в най-симпа
да прикрият вълнението си, като мърмореха под нос и гри
тичния смисъл на думата и безпомощно, както се очаква от
зяха нокти. Други викаха на висок глас. Подиграваха се на
момче, загубило баща си преждевременно и при трагични
всички - и на рефери, и на треньори, и на играчи.
обстоятелства.
Някакъв баща, който седеше два реда пред нас, очевидно
Али не можеше да дойде за първото полувреме, а пък аз,
проявяваше признаци на онова, което двамата с Уин нари
ако не друго, поне винаги бях готов да го подкрепя.
чахме „Зрителски синдром на Турет"1 - по време на цялата
Уин продължаваше да се мръщи.
игра той не престана да ругае на висок глас всички наоколо.
- Да изясним ситуацията: значи, ти отхвърли предложе
Моята гледна точка по въпроса е достатъчно ясна. Бях
нието на очарователната госпожица Колинс да прекараш
от редките птици - от спортистите по рождение. Този факт
събота и неделя с нея и забележителния й задник в луксо
бе истински шок за цялото семейство, ако не смятаме пос
зен парижки хотел?
тижението на най-талантливия от фамилията Болитар още
Беше грешка да обсъждам личните си отношения с Уин.
преди да се появя на бял свят - чичо ми Сол печели турнира
- Точно така - отвърнах.
по шафълборд2 на борда на увеселителния кораб „Принце
- Защо? - обърна глава към мен Уин.
са" през 1974 година. А аз завърших гимназията „Ливингс
Беше истински озадачен. После внезапно се успокои.
тън" като национален шампион.
• - Ами, да!
- Какво има?
1 Наследствено неврологично заболяване, при което пациентът
- Надебеляла е, нали?
страда от множество двигателни и речеви тикове. В миналото син
Такъв си беше Уин.
дромът е бил свързван предимно с неволните ругатни и неуместни
- Нямам представа.
коментари, които страдащите произнасят натрапчиво. — Б. пр.
- Значи?
2 Популярна игра в Англия с дискове и стикове. Играе се върху
- Това е. Ангажиран съм, забрави ли?
дървена повърхност, например на палубата на кораб. - Б. пр.
14
15
Бил съм в отбраната на отбора на „Дюк" и капитан на
Погрешния кош.
два шампионски отбора от НСС А1. Играл съм и за бостън
- Стреляй! - викна отново треньорът.
ския „Селтикс".
И тогава Джак, който обичаше да слуша и да се доверява
А после внезапно - пуф! - и всичко изчезна.
на по-възрастните, стреля.
Някой изкрещя:
Топката влезе в коша. В погрешния кош. Две точки за
-Смяна!
„Касълтън".
Джак намести защитните си очила и изтича на игрището.
Родителите на хлапетата от отбора на „Касълтън" запод
Треньорът на противниковия отбор посочи към Джак и
скачаха от радост, смееха се. Родителите на противниците
извика:
им от „Ливингстън" отчаяно замахаха с ръце и се разви
- Хайде, Конър! Този е подходящ! Висок и бавен. Зао
каха, покрусени от грешката на един петокласник. Тогава
биколи го!
треньорът на „Касълтън", младежът с щръкналата коса и
Бащата, страдащ от синдрома на Турет, изстена: