Изгубена завинаги

всички в града ще повярват на нашите думи, вместо на

малко момче!

местния капитан от полицията и на трима души, които са

- Нека ти помогна - предложих аз.

прекарали тук целия си живот.

Кръвта бликаше измежду пръстите му.

В думите му имаше логика.

-Не ме докосвай!

- Мислех си - продължи той, - че бихме могли да пре­

- Трябва да го притиснеш по-силно. Да спра ли кръвта?

караме някоя и друга седмица в Тайланд, докато адвокатът

- Казах ти да не ме докосваш!

ми уреди нещата.

Тъкмо щях да изрека нещо като оправдание, когато усе­

- Идеята си я бива.

тих нечия ръка да ме докосва по рамото. Беше Уин. Покла­

- Знам един клуб за господа в Банкок близо до „Патронг

ти глава, сякаш казваше: „Няма смисъл". Беше прав.

Стрийт". Пътуването ни може да започне от там.

34

35

- Не мисля - отвърнах аз.

като си мислех за Али, за първия път, в който определях

- Колко си добродетелен! Но както и да е. Ти също би

среща на жена с деца, при това вдовица, спомних си как тя

могъл да се скатаеш някъде.

се извърна и рече: „Няма да сме вечно заедно, Майрън..."

- Така и възнамерявам.

Нима беше права?

Прекъснахме разговора. Аз позвъних в бюрото на Еър

Опитах си да си представя живота си без нея.

Франс.

Обичах ли Али Уайлдър? Да.

- Имате ли билети за полета до Париж довечера?

В живота си бях обичал три жени. Първата беше Емили

- Как се казвате, господине?

Даунинг, студентското ми гадже в университета „Дюк".

- Майрън Болитар.

Тя ме замени с мой колега от Северна Каролина. Втората

- Записах. Къде предпочитате да седите - до прозореца,

ми любов, най-близкият човек до мен, се казваше Джесика

или до пътеката?

Калвър и беше писателка. Джесика също разби сърцето ми

като чашка от стиропор - а може пък и аз да съм разбил

нейното? Едва ли някога щях да разбера. Обичах я с цялото

си същество, с всичко, което притежавах, но очевидно то

не бе достатъчно. Сега е омъжена. За някой си Стоун. Сто-

ун1. Без майтап.

Ч Е Т В Ъ Р Т А Г Л А В А

Третата, да, това бе Али Уайлдър. Аз бях първият мъж,

с когото бе започнала да се среща, след като съпругът й за­

гина в Северната кула на Световния търговски център в Ню

Йорк на 11 септември. Обичахме се силно, но със спокойна

Използвам бонусите, които ми дават компаниите пора­

и зряла любов, а предполагам, че не биваше да е такава.

ди честите ми полети с тях, за да пътувам в по-горна кла­

Знаех, че краят й ще ме заболи, но няма да ме унищожи.

са. Не от интерес към безплатната пиячка или по-добрата

Питах се дали и това бе плод на зрелостта, или след толкова

храна, която сервират там, а заради разстоянието между

години, когато сърцето ти вече е било разбито, в съзнание­

седалките, което е от голямо значение за мен. Когато пъ­

то ти се включва някакъв защитен механизъм.

тувам със самолет, винаги сядам по средата между двете