Света троица [Войните на Розите-2]

Тюдор забеляза сина на Пърси, лорд Егремонт, който се спускаше в луд бяг надолу по хълма, следван по петите от няколко десетки войници с брадви. С един поглед той прецени положението на барикадата и се усмихна на Тюдор — знак, с който оценяваше усилията му, докато междувременно разполагаше собствените си хора да отблъскват всеки неочакван пробив. Без стрелците постът им щеше да е паднал преди той да пристигне, но въпреки това усилието им беше неимоверно, изпразваха колчаните си, докато раменете им затреперваха от повтарящото се усилие на ръката.

Тюдор се отдръпна, когато около него се посипаха парчета от кирпичени тухли. Неколцина от момчетата му бяха влезли в къща с изглед към улицата и бяха пробили дупка в стената на горния етаж. Един от тях се надвеси навън, търсейки най-добрата позиция, докато друг отвътре беше сграбчил ръката му. Тюдор го гледаше, когато откъм полето профуча стрела, проби кожения елек на стрелеца и го откъсна от хватката на приятеля му, тъй че той падна върху главата си на земята. Тюдор чу как Егремонт изруга, стъписан от гледката, но и отпреди това се знаеше, че Йорк разполага със стрелци. Те се бяха изнесли напред и сега работата по защитата на улицата ставаше много по-трудна — игра, която зависеше от бързия поглед и още по-бързата стрелба. Стрелците на Тюдор не смееха да се прицелват за по-дълго от миг, не и когато противниковите стрелци само чакаха главите им да се покажат. В резултат на това пострада точността им, та пиконосците на Йорк успяваха да изтеглят по-слабите части от барикадата, като своевременно ликуваха при всяко дори незначително намаляване на купчината от тръни, въжета и дърво, която преграждаше пътя им. Откъм страната на улицата Тюдор забеляза как хората на Егремонт носят още маси и влачат изкоренени трънливи храсти от една голяма купчина. Бариерата стана по-дълбока и се увеличаваше почти със същата скорост, с която я разтуряха.

Джаспър Тюдор се обърна към идващия насреща му Егремонт. Тюдор беше граф, а другият само барон, затова Егремонт се поклони ниско за огромно удоволствие на уелсеца. Той беше по-висок и имаше по-широки рамене от него, с масивен гръден кош и рамене на мечоносец, трениран още от ранното си детство. От друга страна обаче, Джаспър Тюдор беше доведен брат на краля. Той се усмихна за поздрав.

— Изпратих съобщение до баща си — рече Егремонт. — Мисля, че тук можем да ги задържим. Ще ни трябват още хора, за да поддържат бариерите — той се смръщи, докато говореше, и Джаспър Тюдор веднага се усети. Хора като Егремонт бяха обучени за маневри на бойното поле, а не да защитават маси и трънаци в някаква си уличка. Ако войниците на Йорк успееха да пробият, боят щеше да е жесток, но дотогава щяха да бъдат в изнурителна и кървава патова ситуация.

— Има ли заповед за нещо друго, освен да се държат пътищата? — попита Тюдор.

С мрачен вид Егремонт поклати глава.

— Още не. Сам Господ знае, че кралят не може да стои в един град завинаги. Мисля, че видях вестоносци да яздят на юг, макар че ако чакат подкрепления, ще седим тук цяла седмица да ги чакаме.