Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Неспокоен по природа, сега той бе особено изнервен. Беше наясно, че това е първата обиколка на посетители из парка. Всъщност екипът му рядко стъпваше там. Ветеринарният лекар Хардинг ходеше понякога, а хората, които се грижеха за животните, отиваха само до отделните сгради за хранителни запаси. Но иначе всички наблюдаваха парка от контролната зала. И сега, когато там имаше посетители, Джон Арнолд се тревожеше за хиляди подробности.
Беше специалист по поддържане на системи и до края на шейсетте години бе разработвал подводницата ракетоносител „Полярна звезда“. Тогава му се роди първото дете и му се стори отблъскващо и занапред да създава оръжия. По онова време Дисни бе започнал да открива увеселителни паркове със сложна техника и компанията му търсеше много специалисти по ракетите. Арнолд участва при построяването на „Светът на Дисни“ в Орландо и продължи да оборудва големите паркове „Вълшебната планина“ в Калифорния, „Древната земя“ във Вирджиния и „Звезден свят“ в Хюстън.
От продължителната работа в такива паркове беше придобил изкривена представа за действителността. Твърдеше, макар и полушеговито, че светът все повече заприличва на гигантски лунапарк. „Париж е такъв парк — обяви той веднъж, след като се върна от отпуск, — макар че е прекалено скъп, а служителите в него са груби и намусени.“
Задачата на Арнолд през последните две години бе да подготви и организира експлоатацията на Юрския парк. Като инженер бе свикнал с дългосрочните проекти. Често споменаваше „откриването през септември“, но всъщност имаше предвид септември догодина. И колкото повече наближаваше въпросното откриване, толкова по-неудовлетворен беше от темпа на работа. Знаеше от опит, че понякога са нужни години да се отстранят дефектите от един-единствен маршрут за разходка в парка, камо ли пък целият парк да функционира нормално.
— Просто си търсиш за какво да се притесняваш — каза Хамънд.
— Няма такова нещо — възрази Арнолд. — Разберете, че от инженерна гледна точка Юрският парк е най-амбициозният проект за тематичен парк досега. Посетителите няма и да го забележат, но аз съм длъжен да мисля за това. — Той започна да изброява проблемите, като сгъваше пръстите си един по един. — Първо, нашият парк има проблемите на всеки увеселителен парк — техническо поддържане на съоръженията за разходки, контрол над чакащите посетители, транспорт, доставки на провизии, настаняване на гостите, изхвърляне на сметта, охрана. Второ, имаме всички проблеми на голяма зоологическа градина — грижи за животните, за тяхното здраве и условия на живот, за храненето им и поддържането на хигиената, за предпазването им от насекоми, паразити, алергии и болести, поддръжка на бариерите и всичко останало. И накрая, трябва да се справяме с безпрецедентните проблеми по грижите за животинска популация, за която не разполагаме с никаква информация.
— О, не е чак толкова страшно — успокои го Хамънд.
— Напротив, но вие просто не сте тук, за да видите как стоят нещата — каза Арнолд. — Тиранозаврите пият вода от лагуната и понякога се разболяват по неизвестни за нас причини. Възрастните трицератопси се избиват в борбата си за надмощие и сме принудени да ги разделяме на групи от по шест екземпляра. И пак не знаем причината. Стегозаврите често страдат от мехури по езиците и от диария. И за това не сме разбрали причината, макар че вече загубихме две животни. Хипсилофодонтите получават обриви по кожата. А велоцирапторите…
— Хайде да не започваме пак с велоцирапторите — прекъсна го Хамънд. — Писна ми да слушам, че са най-злобните същества, които някой някога е виждал.
— Но те наистина са такива — тихо се обади Мълдун. — И трябва да бъдат унищожени до един.
— Ти поиска да им сложим нашийници с радиопредавател — каза Хамънд. — И аз се съгласих.
— Да. А те моментално прегризаха нашийниците. Но дори рапторите да не избягат — продължи Арнолд, — трябва да признаем, че Юрският парк носи голям риск.
— О, стига глупости! — сопна се Хамънд. — На чия страна си всъщност?
— Разполагаме с петнайсет вида изчезнали животни и повечето от тях са опасни — допълни Арнолд. — Заради дилофозаврите бяхме принудени да отложим разходката по реката в джунглата. Отложихме и строителството на хижата на птератопсите до птичарника, защото от птеродактилите всичко може да се очаква. Тези закъснения не са свързани с инженерни проблеми, господин Хамънд, Причината е в контрола над животните.