Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Първите два пъти Сал Русо вероятно просто е почукал на вратата и е влязъл. Домът на Хелън е бил и негов дом, нали? Изпивал е по някое уиски, след което ставал арогантен и отказвал да си тръгне.
Третият път не му отворили, но той се промъкнал през помещенията на прислугата, пак ударил няколко питиета, след което се качил на горния етаж, легнал до задрямалата Хелън и поискал от нея да изпълни съпружеските си задължения.
И в трите случая полицията арестувала Сал Русо по обвинение в „агресивно поведение, представляващо опасност за околните и за собствената му личност“, после го отвеждала в една от близките психиатрични клиники. На третия път го задържали и в участъка, където престоял малко повече от два часа.
— Да, чухме за тези случаи — кимна Глицки.
— И търсите нов мотив за убийството на Сал, нали? — изгледа го продължително Харди. — А може би вече имате и нов заподозрян?
— Добър опит — усмихна се Глицки. — Оставям го без коментар.
Отпуснал се на жълтия пластмасов стол, поставен на припек във фоайето на Районния център за психиатрична помощ, Сал Русо не показваше никакви признаци на нетърпение. След няколко минути Греъм щеше да го прибере и да го откара у дома. Поведението му доста изненада Дон — социалният работник, който често се занимаваше с него. Този път старецът не само знаеше кой е и къде се намира, но и помнеше телефона на сина си.
— Хей, Сал — повика го Дон.
— Какво? — отвори очи Сал.
— Ще ми кажеш ли защо непрекъснато се мъкнеш в някогашната си къща?
Дон отново се опитваше да изкопчи нещо от него. Нещо, което би го инкриминирало, което би дало основание на полицията да го тикне в затвора. Но Сал му знаеше номерата и нямаше да му позволи да го изиграе.
— Понякога жена ми ми липсва — отговори той. — Това престъпление ли е?
— Но тя вече не ти е жена…
— Пред попа казахме „докато смъртта ни раздели“, това добре си го спомням, момчето ми… Опитвам се да си я прибера и това е всичко…
— А не мислиш ли, че по този начин разстройваш сегашното ѝ семейство? Ако продължаваш така, положително ще те заключат!
— Хелън няма да ме заключи, не се безпокой. Няма да посмее, защото я държа в ръцете си… — Затвори очи и се остави на милувката на слънцето, лицето му миролюбиво се отпусна. — Тя невинаги е била госпожица „Целомъдрие“, знаеш… От време на време си прекарвахме чудесно… Днес ѝ напомних това. Мисля, че я разстроих… Не иска тия неща да се разчуват…
Ръцете му изведнъж се стрелнаха нагоре и притиснаха слепоочията.
— Добре ли си? — попита Дон.
— Пак проклетото главоболие! Иначе съм добре. От време на време смъркахме дрога, знаеш… Две редчета кокаин, не повече… Мислиш ли, че нейния Лелънд иска да научи подобно нещо? Не, момчето ми, няма да иска… Както няма да иска да знае, че е била арестувана за кражба в магазин… Това би го разстроило. Нейният Лелънд не обича такива неща, нали?
— Аз пък останах с впечатлението, че жена ти отказва да направи оплакване, защото не иска да навреди на един безобиден старец — ухили се Дон. — Значи ти я изнудваш, а? И не си толкова безобиден?
— Хич — ухили се в отговор Сал.
По време на вечерята Харди най-сетне усети коварния начин, по който духаше вятъра. Навън все още беше светло. Петимата възрастни се хранеха на масата в трапезарията, а децата се бяха настанили пред видеото с шишчета в ръце.
Жената на Макгуайър се казваше Сюзан Вайс — челист в градската филхармония, която в момента стачкуваше. Беше артистична натура и изразяваше мнението си открито. Знаеше всичко за съдбата на Фло — съпругата на Глицки, която бе починала преди две години след тежка битка с рака. И не можеше да разбере как човек, преживял подобно нещо, „дори този човек да е ченге“, може да бъде противник на милосърдната смърт…
— Не съм такъв — отвърна Глицки и хвърли мрачен поглед към Харди, сякаш той беше виновен за подхващането на тази тема от Сюзън. После се почувства длъжен да продължи: — Фактът, че съм ченге, не ме прави противник на асистираното самоубийство. — Гласът му беше спокоен, под абсолютен контрол: — Но според мен това трябва да е един интимен акт, далеч по-интимен от това, на което понякога ставаме свидетели…
— Какво имаш предвид?
— Това, което казах — интимен. Между двама участници.
— А къде тогава остава асистираното самоубийство с лекарска помощ? Имам предвид Кеворкян и неговите привърженици… Доколкото съм осведомена, половината лекари в този град го вършат…