66 градуса северна ширина

Седнаха на един зид недалеч от лодката. Капитанът ги наблюдаваше с любопитство през люка на каютата. Две чайки кацнаха на няколко метра от тях с надежда за почерпка.

— Е? Какво става?

— Искаме да ти зададем няколко въпроса за Габриел Орн Бергсон и Харпа Ейнарсдотир.

— Харпа ми каза, че сте говорили с нея — каза Бьорн.

— Виждал ли си я наскоро?

— Да. Преди два дни слязох до Рейкявик. Беше доста разстроена след разговора с теб.

— Това е неизбежно при тези обстоятелства — каза Магнъс. — Вие с Харпа двойка ли сте?

— Може да се каже. Ходя при нея, когато мога. И тя понякога идва тук. Харесвам я. И то много.

— Харпа не спомена, че все още е във връзка с теб.

Бьорн сви рамене.

— Това не е тайна. Както казах, беше разстроена. Сигурно не си я питал.

— Ами, не — призна Магнъс. Все пак остана с убеждението, че Харпа е искала да скрие този факт.

— Познавахте ли се преди нощта, в която Габриел Орн умря?

— Не. Запознахме се на демонстрацията, следобеда преди това. Бях дошъл от Грундарфиордур специално за протестите. Ходих на един от съботните митинги преди Коледа и счетох за важно да ида пак. Исках гласът ми да се чуе. Исках правителството да подаде оставка.

— Разкажи ми за онази вечер.

Версията на Бьорн бе доста близка до тази на Харпа. Не се впусна в подробности под приемливия претекст, че вече са минали девет месеца. Магнъс го прекара напред и назад по събитията в опит да го засече.

Не стана.

Затова Магнъс смени темата.

— Казвала ли ти е Харпа нещо за Оскар Гунарсон?

— Да — отвърна Бьорн. — Каза и че подозирате някаква връзка между нея и убийството му.

— Просто й зададох няколко въпроса.

— Трябваше да проявиш малко такт — каза Бьорн.

— Харпа все още не се е съвзела след самоубийството на Габриел Орн. Доколкото разбрах от нея, той е бил пълна свиня, но това само я кара да се чувства още по-зле. Тя се обвинява и че се е хванала с него, и че го е разкарала. Чувства се ужасно. А твоите въпроси само наливат масло в огъня.

— Смяташ ли, че тя се обвинява и за нещо друго?

— Не — отвърна спокойно Бьорн.

— Срещал ли си Оскар?

— Не.

— Харпа разказвала ли ти е за взаимоотношенията си с него?

— Не. Не знаех, че е имала такива.

Магнъс извади снимка на Оскар.

— Знаеш ли кой е това?

— Той е, нали? Видях му снимката във вестника.

— Точно така. А на някого да ти напомня?

Бьорн се вгледа в снимката.

— Прилича малко на Хю Грант, но с по-тъмна коса.

— Не. Човек, когото познаваш.

Бьорн поклати глава.

— Маркус.

Бьорн погледна Магнъс изненадано.