Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Тогава ми помогни да я предотвратя!
— Ама ти си тук да я предотвратиш? Помогна на човек, който ни подметна отрова…
— Някой друг ти я е подметнал! Той се опитваше да я вземе!
— … и дори няма да ми даде името ти. А ти продължаваш да искаш доверието ми.
— Ако мислиш, че съм ти враг, защо ми помогна? Защо не остави Дмитрий да стори най-лошото?
Устата на Мирча се изви в хищническа усмивка.
— Да покажеш сила е често полезно на тези събития и не ми пука за него. Вкусовете на Дмитрий са добре познати и аз мисля, че са… неприятни. Да го лиша от награда не беше трудно. — Ръката му се спусна надолу по гърба ми, и гръбнака ми се разтопи. — А сега, малка вещице, ще ми кажеш какво правиш тук, и ще обясниш някои много интересни събития в театъра преди две нощи.
Втренчих се в него, умът ми празен. Да му кажа истината беше невъзможно, ако имах някаква надежда да не намесвам напредналото време повече, отколкото вече беше замесено, но той щеше да подуши лъжата, преди да довърша с думите си. Имаше само един вариант, който можеше да проработи.
— Заведи ме при Августа и ще си помисля. — Когато той се поколеба, се накарах да се засмея. — Великият Мирча се страхува от невъоръжено момиче!
Устните му се извиха нагоре в лек смях. След момент, изражението му се превърна в истинска усмивка, такава, която го накара да изглежда с години по-млад. Той вдигна ръката ми и целуна дланта ми.
— Права си, разбира се. Какво е животът без капка опасност? — Той пое ръката ми в своята. — Ела, да видим какво може да направи от теб Августа.
Въпреки претъпканата бална зала, не беше трудно да се намери Августа. Тя и още една жена вампир, дребна брюнетка, бяха обсебили място на другия край на помещението и бяха освободили част от пода. Тълпата, събрала се около тях, се смееше и подвикваше насърчително, макар че не можех да видя атракцията. Двете вампирки изглежда просто стояха в центъра на кръга.
Пътят ни бе препречен от вампир в тога.
— Твоята Августа става доста популярна — отбеляза той.
Мирча изглеждаше обиден.
— Тя не е моята Августа — промърмори Мирча и вампирът се засмя. Първоначално той изглеждаше обикновен, с развяваща се кестенява коса, която изглеждаше така, сякаш е бил при бръснаря на Приткин и изпръхнал от вятъра тен. Но смехът напълно промени облика му, прибавяйки въодушевление в очите му с цвят на уиски и очарование на изражението му. Когато се смееше, той беше красив.
— Не това казва тя.
— Вие, Консуле, трябва да знаете по-добре от всеки друг, че някои жени са склонни към преувеличаване… и пристъпи на раздразнителност.
— Някои от по-страстните — съгласи се той. — Макар че, те напълно си заслужават усилията. Като говорим за страстни, опърничави жени, как е твоят Консул?
— Тя е добре. Изненадан съм, че не попитахте по-рано.
— Твоите новини наистина пропъдиха всичко останало от ума ми.
— Така ли да й кажа?
Това породи друго кикотене.
— Само ако искаш да предизвикаш война, приятелю.
Вампирът ми хвърли един бегъл поглед, което предположих се дължеше на статуса ми на закуска за партито. Но очите му внезапно се плъзнаха към мен.
— И това кой е? Да не си започнал да колекционираш изящни блондинки, Мирча?
Консулът ми се усмихна, но усмивката не докосна очите му. Хватката на Мирча се усили съвсем леко.
— Не е ли разрешено да си водим гости, Консуле?
— Гости, да. Когато те са един от нас или човек.
Той наклони брадичката ми с пръст. Нещо се промени зад очите му, убиец надничаше иззад добродушната маска.
— Много хубава. И много могъща. Ще отговаряш за нейните действия, разбира се.
Мирча се поклони леко и Консулът ни напусна, за да домакинства в помещението, бъбрейки и разговаряйки — обратно към очарованието на мига.
Обуздах треперенето си.
— Като че ли, тук не харесват магически същества — казах тихичко.
— Те са способни да усложнят нещата. По-различни от нужните предпазни мерки трябва да се вземат за нашите хора.
— В такъв случай, съм изненадана, че ми позволи да остана.