Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
Мнозина се подвоумиха, почувстваха се неловко и се спогледаха крадешком. Двама-трима смъкнаха ръцете си, други ги задържаха вдигнати, докато Алатристе не се втренчи в тях и в крайна сметка още неколцина ги смъкнаха. Освен Копонс задържаха вдигната ръката си Хуан Хакета, Сангонера, Енрикес Левичаря и Андресито Петдесетте удара. Алатристе посочи още Еслава, Сарамаго Португалеца, Хинесильо Хубавеца и моряка Суарес.
— Тези девет мъже ще сформират групата за носа. Ще се качат едва когато ония на кърмата вече се сражават в абордажната кула. Целта им ще бъде да изненадат екипажа неподготвен и в гръб. Идеята е те да се доберат на борда безшумно откъм котвата, да овършеят палубата пред себе си и после всички да се срещнем на кърмата.
— Предвидени ли са водачи за всяка група? — попита Панчо Буйяс.
— Да. Себастиян Копонс — на носа, аз самият — на кърмата заедно с ваша милост и господата Кагафуего, Кампусано, Гусман Рамирес, Маскаруа, Кавалера Илйескас и Галеона.
Погледнах едните, после другите, отначало бях объркан. Що се отнася до качествата на мъжете, разликата в пропорциите беше твърде очевидна. Накрая разбрах, че Алатристе поставяше по-добрите под командването на Копонс и запазваше за себе си най-недисциплинираните и тези, на които можеше да се има най-малко доверие, като изключенията бяха мулатът Кампусано и може би Бартоло Кагафуего, който, въпреки че беше по-скоро самохвалко, отколкото смелчага, от чувство за срам щеше да се бие добре под погледа на капитана. Това означаваше, че групата на носа щеше да е тази, която ще реши играта. Докато тези на кърмата, пушечното месо, щяха да отнесат най-неприятната част от битката. И ако нещо се объркаше или онези на носа се забавеха много, те щяха да понесат и най-тежките загуби.
— Планът — продължи Алатристе, — е да се отреже котвеното въже, така че корабът да бъде отнесен от течението към брега и да заседне в една от пясъчните плитчини, намиращи се срещу вдадената във водата суша на Сан Хасинто. Групата от носа ще носи за целта две брадви… Всички ще останем на борда, докато корабът не стигне дъното на плитчината… Тогава ще отидем на сушата. От мястото, на което ще се намираме, до нея ще може да се стигне, като газим във вода, стигаща ни до гърдите. После ще оставим делото в ръцете на други хора, които ще са подготвени за това.
Мъжете размениха погледи. От боровата горичка до тях достигаше монотонната свирня на щурците. Ведно с бръмченето на мухите, нападащи ни на рояци, това беше единственият шум, който се чу, докато всеки размишляваше мълчешком.
— Ще има ли силен отпор? — попита Хуан Хакета, който хапеше умислен бакенбардите си.
— Не знам. Нека предположим, че ще бъде поне със средна сила.
— Колко еретици има на борда?
— Не са еретици, а фламандци-католици, но е все едно. Изчисляваме, че са между двадесет и тридесет, макар че мнозина ще скочат зад борда… Има и още нещо важно: докато все още има живи членове на екипажа, никой от нас не трябва да произнася и дума на испански — Алатристе погледна Сарамаго Португалеца, който слушаше внимателно със строгия си вид на кльощав идалго, а книгата се подаваше от джоба на дрехата му, както обикновено. — Ще бъде добре този господин да извика нещо на неговия език, а тези, които знаят английски или фламандски думи, нека също да изкрещят някоя и друга — капитанът си позволи лека усмивка под мустак… — Идеята е да решат, че сме пирати.
Това отслаби напрежението, изпълнило атмосферата. Чу се смях и мъжете се спогледаха развеселени. При подобна компания това не беше кой знае колко далеч от действителността.
— А какво става с ония, които не се хвърлят във водата? — поиска да узнае Маскаруа.
— Никой член на екипажа не трябва да стигне жив до пясъчната ивица… Колкото повече им вземем страха в началото, толкова по-малко ще се налага да убиваме.
— А какво ще правим с ранените и онези, които искат да се предадат и молят за милост?
— Тази нощ няма да има милост.
Неколцина подсвирнаха през зъби. Имаше шегаджийски потупвания по рамото и тих смях.
— А какво ще стане с нашите ранени? — попита Хинесильо Хубавеца.
— Ще слязат с нас и ще им бъде дадена помощ на сушата. Там всички ще получим парите си и всеки ще си хване пътя.
— А ако има убити? — Галеона се усмихваше с нарязаното си лице… — Всеки взема определена сума или накрая си поделяме всичко.
— Ще видим.
Смелчагата изгледа другарите си и после усмивката му стана по-широка.