Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Ей там е „Вирхен де ла Регла“ — каза ковчежникът Олмедийя.
Говореше, като снижаваше гласа си, сякаш можеха да ни чуят на другия бряг, и попиваше потта от лицето си с омачкана и подгизнала кърпа. Беше по-блед отвсякога. Не беше свикнал с ходенето пеша, нито с влаченето из дюни и храсталаци, така че усилията и горещината му действаха зле. Белязаният му с мастило показалец сочеше голям галеон, пуснал котва между Бонанса и Санлукар, закътан зад един пясъчен гребен, който морският отлив започваше да открива. Предницата му беше обърната по посока на вятъра, който духаше от юг и къдреше повърхността на водата.
— А онзи — додаде той, показвайки друг, по-близък съд, — е „Никлаасберген“.
Проследих погледа на Алатристе. Изпод периферията, надвиснала над очите му, за да го предпазва от слънцето, капитанът огледа внимателно холандския галеон. Той стоеше закотвен отделно, близо до нашия бряг, към вдадената суша на Сан Хасинто и наблюдателната кула, която се издигаше там с цел да предупреждава за нашествията на берберските, холандските и английските пирати. „Никлаасберген“ беше черна като смола урка, с три мачти, на чиито стенги бяха здраво прихванати платната. Беше къса и грозна, изглеждаше тромава, с много висока кърма, боядисана под фенера в бяло, червено и жълто. Представляваше съвсем обикновен товарен кораб, който с нищо не предизвикваше внимание към себе си. Носът му също сочеше на юг, а амбразурите за оръдията от двете му страни бяха отворени, за да се проветряват долните палуби. Не се забелязваше особено движение на борда.
— Беше закотвен до „Вирхен де ла Регла“ до разсъмване — обясни Олмедийя. — После хвърли котва там.
Капитанът изучаваше всяка дреболия от пейзажа, подобно на хищна птица, която по-късно ще трябва да се нахвърля на жертвата си на тъмно.
— Цялото ли злато държат на борда? — попита той.
— Липсва една част. Не искаха да остават до другия кораб, за да не будят съмнения… Остатъкът ще бъде докаран на свечеряване, с лодки.
— С какво време разполагаме?
— Ще отплува чак утре, с прилива.
Олмедийя посочи каменните останки на порутен сайвант за рибарски мрежи, който се виждаше на брега. По-нататък се открояваше пясъчната дюна, която отливът оставяше открита.
— Онова там е нашето място — каза той. — Дори при висок прилив може да се стигне до брега с ходене.
Алатристе притвори още повече очи. Наблюдаваше предпазливо едни черни скали, които стърчаха над водата, малко по-навътре.
— Това е плитчината на Кабо54 — рече той. — Спомням си я добре… Галерите винаги се опитваха да я избегнат.
— Не мисля, че тя трябва да ни тревожи — отвърна Олмедийя. — По това време приливът, бризът и течението на реката ще са благоприятни за нас.
— И добре че е така. Защото, ако килът вместо в пясъка се забие в камъните, отиваме на дъното… Златото — също.
Пълзешком, като се опитвахме да не вдигаме глави, отстъпихме назад, за да се присъединим към останалата част от мъжете. Те бяха налягали върху плащовете и палтата и чакаха с тъпоумие, присъщо на занаята им. И без някой да беше споменавал нещо по въпроса, просто по инстинкт, те се бяха скупчили и образували групички с онези, в чиято компания щяха да бъдат по време на абордажа.
Слънцето се скриваше зад боровата горичка. Алатристе отиде и седна на своя плащ, взе меха с виното и отпи една глътка. Аз постлах одеялото си на земята, до Себастиан Копонс. Арагонецът дремеше, легнал по гръб, с кърпичка на лицето, за да се предпазва от мухите, и със скръстени върху дръжката на камата си ръце. Олмедийя дойде при капитана. Беше преплел пръстите на ръцете си и въртеше палци.
— Аз също идвам — каза тихо той.
54
Кабо (исп.) — геогр. нос. — Б.пр.