Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Не беше трудно да се сформира нужният екип, както и предвиждаше Баровеца (така наричаше майорът Сергей Висницки). Кой ще откаже, когато за всяка операция хората получаваха сума, която съществено надвишаваше заплатата им! Юрий Владимирович слабо вярваше, че от Делхи идват индийски камъчета, само че какво го интересуваше съдържанието на тия сандъчета?
Колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно спиш. При това с Баровеца го свърза Грузинеца, а той не беше кой да е в едно много сериозно ведомство. Следователно работодателят му беше човек с гръб. И така, екипът беше сформиран. В него влизаше и човек на Баровеца, един мълчалив прибалтиец. Фамилията му беше много засукана. Малков се отчая да я запомни и взе да го нарича просто Латвиеца. Назначен беше като шофьор на пощенска кола. Той самият никога не караше колата, но придружаваше всеки курс. Какво пък, който плаща, той поръчва и музиката. Щом плащаш такива пари, имаш правото да се подсигуриш срещу всякакви случайности, майорът разбираше това.
Обикновено нещата протичаха така, както ги описа Баровеца на онзи рождественски хаш, който майорът си спомняше с благоговение. Стоката от самолета постъпваше в хангара за разпределяне. Тук идваха две пощенски коли. Едната от тях винаги управляваше Латвиеца. Товареха сандъчетата със стоката в другата кола, като ги затрупваха с чувалите поща. После двата микробуса се насочваха към КПП. Латвиеца винаги минаваше първи, за да опипа ситуацията. Ако на някого от охраната му минеше мисълта да прегледа минаващите, то, след като претарашеше Латвиеца, се успокояваше и махваше с ръка на втория микробус, в който при това седеше и милиционер от екипа. Когато излезеха на шосето, Латвиеца пропускаше втората кола пред себе си и я следваше до мястото, където предаваха стоката. В горичката ги чакаха. При това колите всеки път се сменяха, както и седящите в тях хора. Доста често стоката приемаше някаква млада мадама, която също си падаше много да си променя външността.
Така разказваха на Малков шофьорите.
Юрий Владимирович постоя на пистата, като примижваше под лъчите на пролетното слънце. Полюбува се на излитащите и кацащите „стоманени птици“. Времето на постоянните самолетни катастрофи още не беше дошло и зрелището на победата на човека над въздушната стихия радваше окото на майор Малков. А душата му се радваше на обстоятелството, че поредният полет от Делхи, който му обещаваше двеста и петдесет хиляди, трябваше да кацне днес. Така му каза вчера Латвиеца.
И в този момент Юрий Владимирович забеляза Латвиеца, който ровеше нещо в колата на партньора си, втория шофьор. Това също беше условие на Баровеца — Латвиеца преди всеки курс проверяваше пощенската кола, която трябваше да кара стоката. За да няма изненади по пътя. Също правилно, с уважение помисли Малков за Баровеца. Предвидлив мъж!
Юрий Владимирович дори не подозираше доколко предвидлив е неговият работодател.
Благодарение на прекрасното време самолетът от Делхи кацна точно по разписание. Малков видя от прозореца на служебния си кабинет как се търколиха да разтоварят самолета товарните вагончета, как спряха пред багажния хангар двете пощенски коли. Майорът излезе от кабинета си и започна да обикаля постовете на поверения му батальон. Той се движеше с такъв разчет, че да се приближи до осми КПП. Все пак всеки път, когато колите преминаваха през пропускателния пункт, майорът замираше от вътрешен страх. Това място беше най-опасното по цялата верига на придвижването на стоката.
Ето, колата на Латвиеца се приближи към КПП. Следваше я втората пощенска кола. Микробусите спряха пред портала. От будката на охраната се показа луничав младеж, който извика нещо на Латвиеца и весело се усмихна. Той му отвърна нещо такова, от което постовият зацвили от смях, като се пляскаше с ръце по бедрата. Младежът изчезна, вратите започнаха бавно да се отварят настрани.
„Обаятелен тип е Латвиеца — помисли Малков. — Колко важно е това в подобна работа! Не, Баровеца определено си го бива“ — с облекчение си каза Малков, като видя как микробусите преминават през КПП. Майорът се прекръсти и се отправи към кабинета си.
Тези бяха последните щастливи минути в живота му.
Иван Висницки излезе от сградата на института си на улица „Вадковска“. Той размисли няколко минути дали да тръгне към „Менделеевска“, за да се прибере вкъщи, или да потегли към Савеловската гара, за да навести Наташка, младата барманка в гаровото кафене, с която въртеше романче. И естествено избра направлението към Савеловската гара.