Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Дай ни една пукнатина в Стефан Фошо, дори възможността да е само една, ние ще се възползваме. — Гласът му изразяваше твърдост.
— Така, какъв е планът? — Попита Джина, тъмнокоса магьосница на земята с изобилно телосложение.
Сарафина отиде до количката, взе един кроасан, и отхапа края.
— Планът е, — каза тя между хапките, — да се върна при Стефан тази сутрин и да му кажа, че искам да се включа. Ще опитам да разбера колкото мога за това, което правят. Достатъчно просто.
Тя се обърна да потърси чаша кафе и разбра, че ръцете й треперят. По дяволите. Чувстваше стомаха си студен, празен, изпълнен трепетно вълнение, все едно имаше сценична треска.
— Какво ще кажеш за даемана, който е толкова очарован от теб? — попита Дарън.
— Даеманът е домашен любимец на Стефан. — Тя отпи малко от горещата черна смес, затвори очи и се отпусна за момент. Ах, така беше по-добре. — Аз мисля, че той възнамерява да ме даде на чудовището в някакъв момент, но иска нещо от мен първо. Докато Стефан не получи каквото иска от мен, той ще контролира Бей толкова, колкото може.
— Но ти не си в безопасност от него.
Дарън й хвърли друг бавен поглед, но сега очите му блестяха от уважение. Той беше воден магьосник и обикновено водата и огъня се отблъсват един от друг. Въпреки това Дарън изглеждаше доста привлечен от нея. Но Сарафина беше обвързана с Тео. Тя не споделяше чувствата на Дарън, нейните вече бяха запазени. Жалко, че бе избрала загубена кауза.
Тео се изправи.
— Ела тук. Имам един талисман, който трябва да ти дам.
Тя остави чашата си и кроасана и се приближи до него. Той извади малко сребърно колие от задния си джоб и го остави да виси пред нея. То все едно намигна кокетно на утринната светлина.
— Разбираш ли значението на пентаграма? — той я попита.
Тя протегна ръка и го докосна. Металът беше още топъл от топлината на тялото му.
— Знам, че Уика използва елен, но не знам какво символизира. Родната ми майка ме отгледа като християнка, така че е малко… — тя замълча, защото не искаше да обиди никого.
Розмари беше агностичка и ходенето на църква за Сарафина завърши. И все пак, като завръщане към детството, мисълта за Уика я накара да се поизпоти малко. Изправеният пентаграм като символ на тази езическа религия, я накара малко да се изнерви, беше я срам да каже. Ранни детските преживявания бяха врязани дълбоко, както се оказа, вкопчени силно в психиката й. Нейните повтарящи се кошмари бяха достатъчно доказателство за това.
Тя вдигна поглед към Тео, който я изучаваше внимателно. Тео вероятно бе Уика. Образно. Това, което беше казал по-рано за задгробния живот, я накара да мисли, че е. Всичко останало за него я караше да се поти, така че защо не и от религията?
— Това не е символ на Сатаната — каза Тео. — Това е един мит, както фундаменталистите вярват, отчасти според неща, измислени от християнските пропагандатори през петнайсети век, за да клеветят езичници. Уиканите дори не вярват в Сатаната.
Тя кимна и облиза устни.
— Знам. Искам да кажа, четох за това.
— Добре. — Ръката му се сключи около нейната. Той постави показалеца си на всяка точка, докато говореше. — Въздух, вода, огън, земя. Това последното е за духа.
Тя се намръщи, усещайки висулката.
— Много е тежка.
Тео кимна.
— Има вода в него, която аз омагьосах тази сутрин, така че Дарън да я използва, за да те следи. Където и да отидеш, ще те последва.
Тя се обърна и събра косата на върха на главата си, така че Тео да може да я сложи върху нея. Въобразяваше ли си или пръстите му се задържаха на тила й по-дълго, отколкото трябва? Дали погалиха леко малките косъмчета там? Докосването му я накара да настръхне, накара я да потрепери. Когато Тео се отдръпна от нея, тя забеляза загубата на телесната му топлина.
— Също така е настроен да усеща емоцията ти. Ако имаш прилив на страх или паника, ще знаем че нещо не е наред и ще дойдем при теб.
— Добре, тогава. — Треперейки леко, тя остави косата си да падне на мястото и се обърна. — Да вървим.
18
И отново при Белинда.
Сарафина се приближи до бюрото във фоайето на Дъскоф Интернешънъл, усещайки заклинанието, което Тео бе направил, почиващо на врата й като талисман срещу злото.
— Ти се върна. — Белинда я поздрави, пускайки пилата за нокти до бюрото с имитация на усмивка върху устните си.