Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Не поддържате къщата чиста.
— Ние сме войници от ескадрона на Гарваните. Не е наша работа да чистим нечия чужда къща.
— И Леонид ли мислеше така? — попита Теламон.
— Не. Горкият пияница! През повечето време беше пиян. Не можеше да върви по права линия, да не говорим за качване на кон.
— Беше добър ездач — забеляза Теламон. — Познавах го от малък.
Сал спря да дъвче и в погледа му се появи предпазливост.
— Ти кой беше?
— Теламон, личният лекар на Александър и член на неговата свита. Тук съм, за да разследвам смъртта на Леонид.
Сал се усмихна подигравателно. Агатон се изправи, протегна се, грабна една ябълка от купата и се върна на мястото си. Изтри плода в туниката си, намигна на Касандра и захапа лакомо.
— И защо си тук? — попита Агатон, чийто остър акцент беше приглушен от парчетата ябълка. — За да разследваш смъртта на Леонид? Какво толкова? Беше пиян, станал е от леглото, слязъл в градината и се удавил в мръсния басейн.
— Защо?
— Не знам. Нито пък Сал. Може би Леонид е ходил насън. Може да е сънувал кошмар. Може би е решил да потърси още вино.
— Той ли ви беше командир?
— Да, и при това добър. Когато войската влезе в Ефес, той завзе тази къща и получи съгласието на интенданта да отседнем тук. Освободиха ни от дежурства и трябва да се явим на служба чак по пълнолуние. Ядем, пием, обикаляме из града.
— Къде са конете ви?
— Не ставай глупав — ухили се Агатон. — Не знаеш ли заповедите? Бойните коне стоят в лагера, твърде скъпи са, за да ги държим тук. Пък и нямаме достатъчно фураж за дълъг престой.
Теламон се изправи. Отвори прозореца, бутна очуканите кепенци и слънцето нахлу в стаята. Лекарят бързо се обърна. Сал се беше изплезил и правеше неприлични жестове на Касандра.
— Мога да накарам да ви арестуват!
Агатон едва не се задави с ябълката си. Сал хвърли огризката на земята.
— Със сигурност ще накарам да ви арестуват — Теламон отново седна, — ако се държите зле с мен или помощницата ми.
— Аз съм македонец — заяви Агатон. — Роден съм свободен. Имам си стопанство. Бих се за Филип, сега воювам за сина му. Три пъти съм получавал златно отличие за смелост в битките. Сал е от Самос, но майка му е била македонка. Той също знае правата си. Бяхме с царя, когато пресече Граник. Защитавахме гърба му, а сега ти ми се перчиш и казваш, че ще ме арестуваш!
— Вие сте много смели и опитни конници — отвърна Теламон, без да обръща внимание на самодоволната му усмивка. — Но също така сте лъжливи мошеници, затова не ми губете времето. Леонид е дошъл тук още първия път, когато македонската войска завзе Ефес. Някога тази къща е принадлежала на убиец.
Усмивката изчезна от лицето на Агатон.
— По един или друг начин Леонид разбрал, че в нея е скрито съкровище. Не знам какво е станало тогава, но когато македонците се оттеглили, Леонид ги последвал. Само боговете знаят какво се е случило с другарите му. След Граник Леонид вероятно е бил първият войник, влязъл в Ефес, а вие сте били с него. Той се върнал на това зловещо място, Дома на Медуза, изпълнена с кървави спомени и зли духове. Леонид е искал да се върне сам, но двама от младшите му командири, вие, сте подозирали какво се е случило миналия път, особено Сал! Нямаше ли твой роднина между онези, които изчезнаха? Както и да е, настояли сте да придружите Леонид дотук.
Двамата командири не сваляха очи от него.
— Така — продължи Теламон. — Виждам, че привлякох вниманието ви. Искам да знам две неща. Първо, било ли е открито това съкровище? Според военните закони, поне половината от него принадлежи на царя. Второ, наистина ли се е спънал Леонид? Било ли е злополука или е бил убит? Да не е било делба на плячката? Седни!
Касандра подскочи, когато Теламон изкрещя на Сал.
— Седни и слушай какво говоря. Можете да отговорите на въпросите ми или да се явите пред военен съд. Помислете си, докато поговоря със слугинята.
Лекарят излезе през вратата на отсрещната стена. Озова се в кухнята. Беше мръсна като останалата част от къщата. Стените, някога измазани и боядисани в бяло, бяха посивели от мръсотия и сажди. Кофа престояла вода седеше точно пред вратата, на едната стена имаше малко огнище, пълно с пепел, на другата — походна печка. Харна беше клекнала на пода и режеше зеленчуци върху парче дърво. Тя отметна черната си коса и се втренчи в Теламон с тъмните си очи, очертани върху изпитото бронзово лице. Лекарят внимателно докосна раната на дясната й буза.