Безбожникът [bg]

— Не и когато е пиян. Тогава за нищо не го бива, освен да раздава юмруци.

— А после Леонид отново слезе?

— Да. Беше си сложил наметката с кожата и сребърните медальони.

— Покажи ми!

Момичето залюля ножа в ръце.

— Покажи ми — повтори Теламон — как слезе Леонид по стълбите?

Тя ги изведе от кухнята до дървеното стълбище до стената. Теламон застана в подножието му и погледна нагоре. Стълбите изглеждаха здрави и солидни, едната им страна беше защитена от стената, а другата — с дълго въже, прикрепено за подпората на върха и една колона в подножието им.

— Аз бях тук, под стълбите.

Стъпалата представляваха дъски, разположени на по няколко сантиметра една от друга.

— Продължавай! — подкани я Теламон.

Харна сграбчи въжето, като въртеше задник, туниката я пляскаше по дългите загорели крака. Стигна до върха и се обърна.

— Какво става?

Теламон погледна през рамо. Стълбището се намираше между кухнята и главното помещение на къщата. Агатон се беше опрял на вратата. Изразът в очите му не допадна на лекаря.

— Ако ми трябваш, ще те повикам — усмихна се Теламон. — Сега изчезвай! — той вдигна сребърната монета, така че Харна да я вижда. — Слез, както го е направил Леонид.

С широка усмивка момичето се подчини. Слизаше бавно, босите му крака шляпаха по дървото. Стигна до долу и дишайки тежко през носа, тръгна към вратата.

— Сигурна ли си? — попита лекарят.

— Точно така направи — слезе по стълбите, отвори вратата и излезе.

Харна протегна ръка, Теламон й даде монетата и момичето изчезна в кухнята.

Лекарят и помощничката му се качиха горе. Вторият етаж се държеше на колони, подът на галерията беше изподраскан и нацепен, боята по стените се люпеше. Имаше общо пет стаи и всички бяха влажни и с ронеща се мазилка. Тук-таме някоя дъска на пода липсваше. Леглата бяха тесни и покрити с дебели наметки; наоколо се виждаха съдове и очукани мебели.

— Свинска кочина — промърмори Касандра. — Пфу, как мирише!

На отсрещния край на галерията имаше друго стълбище, което водеше до тавана. Беше тясно, несигурно, някои от стъпалата липсваха. Теламон поръча на Касандра да донесе светилник. Тя откри един, чийто пламък слабо потрепваше.

— Внимавай!

Теламон взе гледжосания глинен съд и се заизкачва по стълбите. Капакът, който затваряше тавана, липсваше. Той промуши глава и вдигна светилника. Виждаше само дълго, тъмно помещение, очертанията на гредите и купчини боклук; локва вода блестеше под мястото, където покривът течеше. Лекарят протегна ръка — подът на тавана беше от греди, но не особено дебели и очевидно не можеше да издържи човек. Той слезе и върна светилника на помощничката си.

— Не трябва ли да претърсим стаите им? — прошепна Касандра.