Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Дрънченето на тежкото желязно резе събуди Хо от следобедната му дрямка. Той примижа от болката в схванатите си и подути стави, след което отметна постелята и навлече туниката и гамашите. Новопристигнали. Което бе изненадващо. През последните няколко години пратките с нови затворници за мините с отатарал бяха намалели значително. Изглежда Ласийн най-накрая бе изчерпала враговете си. Той изсумтя. Малко вероятно.

Въпреки че бяха минали десетилетия, откакто бе бил неофициален кмет на Пъкъла и представител на затворниците пред Тъмничаря (кой всъщност беше проклетият Тъмничар тези дни?), Хо все така се чувстваше задължен да присъства на церемонията по приемането на нови затворници.

Кимаше на познати лица, докато вървеше по тесните, извити тунели — някога шахти, — които в миналото бяха следвали обещаващи жилки отатарал. Повечето от тези, които срещаше, му кимаха в отговор. Тук долу, сред хората, заточени до живот в отровните мини, светът беше малък. Мините наистина бяха отровни, защото отатаралът спираше магьосничеството и достъпа до Лабиринтите, а всички тук долу бяха магове. Всеки от тях беше осъден от императора или императрицата. А Хо бе един от първите.

Мястото, където спускаха новопристигналите, се намираше в основата на отворен цилиндър, издялан в скалата, повече от двадесет човешки боя дълбок и около четиридесет крачки широк. Високо горе блестеше синьото небе, прорязвано от тънки облаци. Широка дървена платформа, провесена на дебело въже, бавно скърцаше нагоре, теглена от волове и скрипец на повърхността.

Новопристигналите бяха строени в неравна редица. Четирима мъже и една жена. Мъжът в единия край приличаше на учен. Той беше болезнено слаб и брадясал и се оглеждаше така, сякаш не можеше да повярва на очите си. Жената бе по-възрастна и закръглена. Тя също се оглеждаше, но на лицето й бе изписано отвращение. Следващият мъж споделяше киселото й неодобрение, въпреки че у него бе примесено със страх. Тези тримата приличаха на всички останали, заточени в Пъкъла — Таланти, предизвикали недоволството на трона. Другите двама стояха малко встрани и външният им вид стресна Хо. Млади, яки мъже с белези и кафеникав загар на кожата. Тенът на единия синееше, което бе характерно за хората от остров Нап. Бойни магове, може би от редовната войска. Несъмнено ветерани. Другите затворници нямаше да харесат това.