Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Сегашният кмет на Пъкъла беше маг от Седемте града на име Ятенгар. Той се приближи и застана пред новодошлите. Дългата му роба бе парцалива и оцветена в ръждивото на отатарала. Облегна се на издялан от дървена греда жезъл и рече на талийски:

— Добре дошли. Тук долу говорим на малазанския език, тъй като той е общ за всички, независимо дали са от Седемте града като мен, от Дженабакъз, Фалар или други места. Странното е — продължи той и изгледа Хо, — че тук няма много малазанци.

Хо се усмихна на мъжа, който бе бивш Фаладан от Ерлитан. Никога не ни прости за това. Но и никога не каза защо не е умрял, защитавайки своя бог покровител на града. Хо видя как новодошлите разглеждат високия, брадат старец и забеляза, че погледите им се задържат върху петната по робата му. Ят също видя това и докосна робата си с ръка, чвореста и тъмна като дървото на тояжката му.

— О, да, новодошли. Това е неизбежно. Вече е във въздуха, който дишате. Ще бъде във водата, която пиете, и храната, която ядете. Ще бъде в косите ви, във всеки косъм.

— Кралице, опази ме! — промълви ужасено ученият.

Ят се обърна към него.

— Няма да те опази.

— И какво сега? — попита жената на талийски със силен акцент. — Ще ни пребиете? Ще ни претърсите за ценности? Ще робуваме ли ние, новодошлите, на вас, оцелелите главорези тук?

Ят се поклони.

— Добър въпрос. Не. Тук няма насилие, за разлика от Кепето. Или Унта. Тук всички сме учени и магове. Образовани мъже и жени. Имаме съвет. Храната се разпределя по равно. Грижим се за болните…