Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

На Туралиън му се стори, че бяха изминали само няколко минути, когато Алериа отново се появи до него. Лъкът й беше преметнат през рамо, а в ръката си държеше меч, с който посичаше орките, опитващи се да повалят коня му.

— Ще дойдат — увери го тя с блеснали очи, а Туралиън кимна.

Той почувства облекчение, макар да не беше сигурен дали от новината за подкреплението или от факта, че я вижда жива и здрава. Но се намръщи, защото не беше свикнал с подобни мисли и бързо ги пропъди. Първо трябваше да се тревожи за оцеляването на войските си.

Дъждът най-сетне беше спрял, макар че облаците останаха да хвърлят сянка върху бойното поле. И когато Туралиън забеляза някаква тъмна фигура отстрани, отначало помисли, че е просто сянката на някой оркски воин. Но фигурата продължи да нараства, той се принуди да се обърне и едва избегна удара на един връхлитащ орк.

— Не се разсейвай! — предупреди го Кадгар, който яздеше до него и отблъсна орка, преди да успее да замахне повторно. — Какво гледаш?

— Онова — отвърна Туралиън и посочи с чука си към фигурата, преди да върне вниманието си върху суматохата около него.

Сега бе ред на Кадгар да се вторачи и младият-стар магьосник започна да реди ругатни, виждайки как масивната фигура излиза иззад дърветата и се присъединява към битката. Тя беше два пъти по-едра дори от орк, а тялото й бе с цвят на стара обработена кожа. Съществото държеше огромен чук, вероятно оркско оръжие за две ръце, но бегемотът го размахваше с една… и носеше странна броня. Туралиън стисна зъби и рискува да погледне към него още веднъж, осъзнавайки, че бронята е човешка. Нагръдник, наколенници, железни ръкави, свързани с дебели вериги, които покриваха по-голямата част от плътта на огромното същество.

Двете му еднакви глави обаче бяха насочили поглед към мъжете и орките пред него. То замахна с чука си и помете двама мъже едновременно, а после го засили обратно и го стовари върху четирима воини, запращайки ги няколко метра назад.