Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Бавачката на ангели [bg]
Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бавачката на ангели [bg]

Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество. „Бавачката на ангели“ е осмият роман от поредицата за Патрик и Ерика. Още един завладяващ психологически трилър, в който миналото застига настоящето. През 1908 г. арестуват „бавачката на ангели“, която убива поверените й нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и мъжа й са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Сега вече се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. И много активно Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа. Очаквайте деветия роман за Патрик и Ерика „Укротителят на лъвове“.
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 158
Перейти на страницу:

Стискаше чашата все по-силно, загледан в хоризонта. Пред очите му изникна Винсент. Той така приличаше на баща си. Шегуваха се с това още в болницата. Новороден, увит с одеяло и легнал в количката си, Винсент приличаше на малка карикатура на Мортен. С времето приликата се увеличаваше, а Винсент боготвореше баща си. Когато стана на три, следваше Мортен по петите като кученце и винаги викаше първо него. Ева понякога се оплакваше, че Винсент се държи неблагодарно с нея, след като тя го е носила девет месеца и е преживяла болезнено раждане. Но не говореше сериозно. Напротив, радваше се, че Винсент и Мортен са толкова близки, и се задоволяваше с почетното второ място.

Очите му се насълзиха и той ги избърса с опакото на ръката си. Нямаше сили да плаче повече, а и нищо не печелеше от това. Искаше единствено с Ева отново да се сближат. Никога нямаше да се предаде. Смяташе да продължи да опитва, докато тя осъзнае, че се нуждаят един от друг.

Мортен се изправи и влезе вътре. Качи се по стълбите и се заслуша, за да чуе къде е тя. Но всъщност вече знаеше. Винаги, когато не работеха по къщата, Ева седеше пред бюрото си, съсредоточена в направата на нова верижка, поръчана от някой клиент. Той влезе в стаята и застана зад нея.

– Поръчка ли имаш?

Ева подскочи в стола.

– Да – отвърна тя и продължи да работи със среброто.

– Кой е клиентът?

Равнодушието ѝ го разгневи и му се наложи да направи усилие, за да не избухне.

– Казва се Линда. Синът ѝ е починал на четири месеца от синдром на внезапната детска смърт. Бил е първото ѝ дете.

– Аха – каза той и извърна поглед.

Не разбираше как Ева успява да изслушва всички тези истории и да поема мъката на непознатите родители. Нейната не ѝ ли стигаше? Без да поглежда, Мортен знаеше, че собствената ѝ верижка е около врата ѝ. Беше първата, която направи, и я носеше постоянно. Името на Винсент бе гравирано на задната страна на висулката. Понякога на Мортен му се струваше, че Ева не заслужава да носи името на сина им около врата си, и му се искаше да скъса верижката. Но имаше и моменти, когато искаше единствено Винсент да е близо до сърцето ѝ. Защо трябваше да е толкова трудно? Какво щеше да стане, ако просто се примиреше със случилото се и признаеше, че вината е и на двама им?

Мортен остави чашата чай на един рафт и направи крачка към Ева. Първоначално се поколеба, но после вдигна ръце и ги сложи на раменете ѝ. Тялото ѝ се вдърви. Мортен започна да я масажира нежно, усещайки, че Ева е не по-малко напрегната от него. Тя не каза нищо, просто седеше и се взираше право напред. Ръцете ѝ, които допреди малко работеха над сребърния ангел, сега лежаха отпуснати на масата. Чуваше се единствено дишането на двамата. Надежда обзе Мортен. Той докосна Ева и почувства тялото ѝ под дланите си. Може би бе открил път напред.

В същия миг Ева внезапно се изправи. Без да продума, излезе от стаята, а ръцете на Мортен увиснаха във въздуха. За миг той остана така, загледан в бюрото, отрупано с материали. След това, сякаш от само себе си, ръцете му с един замах събориха всичко на земята. В последвалата тишина му стана ясно, че има само едно решение. Трябваше да рискува всичко.

13

Стокхолм, 1925

Мамо, студено ми е.

Лаура скимтеше нещастно, но Дагмар не ѝ обръщаше внимание. Щяха да чакат тук, докато Херман се прибере. Рано или късно трябваше да се появи. Щеше да се зарадва да я види тук. Дагмар копнееше да съзре светлината, която ще озари очите му, щом завари любимата си пред вратата. Копнееше да види желанието и любовта му, които щяха да са още по-силни поради дългото чакане.

– Мамо...

Лаура трепереше толкова силно, че зъбите ѝ тракаха.

– Млък! – изръмжа Дагмар.

Малката вечно разваляше всичко. Не искаше ли да бъдат щастливи? Не можа да сдържи гнева си и вдигна ръка, готова да нанесе удар.

– Не бих го направил, ако бях на ваше място.

Нечия силна ръка хвана китката ѝ и Дагмар се обърна изплашено. Зад нея стоеше добре облечен господин с тъмно палто, тъмни панталони и шапка.

Тя вирна глава.

– Господинът да не се бърка, моя работа е как отглеждам детето си.

– Ако я ударите, аз ще ви ударя също толкова силно. Тогава ще видите хубаво ли е – каза мъжът спокойно, но с глас, който не търпеше възражение.

Дагмар се запита дали да му обясни какво мисли за хората, които се мешат където не им е работа, но осъзна, че това няма да доведе до нищо добро.

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)