![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Това не бе формулирано като въпрос. Значи наистина знае.
Мълчанието му бе отговор, който тя можеше да изтълкува.
— Доставяше ли ти удоволствие? — попита тя.
— Понякога.
— Нали те не смятат, че си имал нещо общо с това?
— Разбира се, че не.
Тя откъде ли знае?
Джоун довърши цигарата си и я пусна на земята. Не я стъпка. След миг поразмести писмените работи в ръката си и рече:
— Знаеш ли, изненадана съм, че второкурсници в колеж не могат да сглобяват изречения — и после тръгна обратно към къщата по тясна пътечка, изпоцапана с червено и лилаво от черниците встрани.
Ето къде му се искаше на Т. Т. Евънс да бъде: точно на мястото на мъжа, с когото разговаряше, подпрян на извит клон край мътната река, стиснал въдица в ръка. Мъжът с червената шапка.
— Бива си ги тези мухи — рече Евънс, кимайки към шапката.
— Да, сър.
Евънс се наведе и надникна в кофата, където три бледи риби бяха като застинали във водата.
— Един въдичар с мухи не се ли отегчава да храни тия търтеи с боклуци?
— Не ловя с мухи. Само шапката ми е такваз. Подарък от жената. — След малко добави: — Имам разрешително. Ама го забравих вкъщи.
— А-ха — рече Евънс. — Случайно да си ходил на риболов във вторник вечерта долу при Блакфут Понд?
— Точно тогава ходя.
— Как така? — попита Евънс.
— Работя нощна смяна в завода за контейнери. Прибирам се в седем часа сутринта. Лягам да спя. Ям. Ловя риба. Отивам на работа. Това ми е живота. Вашите вечери са моите дни.
— Някой там е видял човек, отговарящ на твоето описание.
Той изсумтя.
Евънс рече:
— Едно момиче беше убито на онова място във вторник.
— Там ли е било? Ама че работа. Не знаех. Да, във вторник бях там.
— Кога си тръгна?
— Може да е било девет и трийсет или десет. Бях излязъл късно заради бурята.
— Забеляза ли някой друг?
— Когато си тръгвах, видях, че идват две момчета. Носеха въдичарски такъми, но не ловяха риба.
— Момчета ли?
— Приличаха на тийнейджъри.
— Познаваш ли ги?
— Не ги видях отблизо. Бяха по-долу, до язовирната стена, и вървяха към езерото. Едното беше дебело, затова се движеха бавно. Дебелото беше облечено в нещо тъмно. Другото беше слабо и носеше яке, може да е било сиво.
— Колко годишни бяха?
— В гимназията. Не знам.
— И двете ли бяха бели? — попита Евънс.
— Какви други в тоя край?
— Искам да говоря с тези момчета или едното от тях. Ако ги видиш, ще ти бъда благодарен, ако ни съобщиш.
— Разбира се.
— Ако го сториш, ще забравя да кажа на риболовните инспектори за разрешителното, дето си го оставил вкъщи.
— Все се канех да си извадя — рече той. — Нали знаете как се случва. Винаги нещо друго възниква.
Първа методистка църква на Ню Лебънън обяви днес, че занятията в неделното училище се отменят до второ нареждане, поради вандалщината в училището от мъжа, когото властите наричат „Лунния убиец“.
— „Властите“ наричат?
Нарисуван с кръв полумесец бе открит върху вратата на женската тоалетна на първия етаж в сградата на неделното училище, намиращо се непосредствено до църквата, на „Мейпъл стрийт“, 223.
Кръвта отговаря на тази от козата, чийто труп бе намерен преди няколко дни в началното училище на Ню Лебънън.
Откъде знаят това. Аз не го знаех.
Посещаемостта в градските училища е паднала драстично откакто „Лунния убиец“ започна да вилнее по улиците на Ню Лебънън.
„Да вилнее“ по улиците ли?
Довечера ще бъде първото пълнолуние след убийството на студентката от Одън…
Джени. Казва се Джени Гебън.
… и жителите се умоляват да си стоят у дома от залез до изгрев-слънце…
Бил Корд, седнал в стая 121 на Студентския съюз в Одън, гледаше втренчено тазсутрешния „Реджистър“, преди да го захвърли. Отвори плик, който бе грабнал от службата на идване насам. Той съдържаше резултатите от окръжната лаборатория за сходството на кръвта от трупа на козата и тази от стенната рисунка.
Откъде им е било известно? Аз не знаех.