Урокът от нейната смърт [bg]

Отначало никой в града не обръщаше особено внимание; бяха предимно дребни неща. Като например, щом „Реджистър“ излезеше, купуваха го повече хора от обикновено. И най-напред го разгръщаха на справочната страница, която показваше фазите на луната през следващите трийсет дни.

Продажбите на патрони и муниции за пушки се бяха увеличили двойно в сравнение с друга година по това време (като ловният сезон бе още далече). Спортният щанд на „Сиърс“, на който обикновено по това време се продаваха тонове бейзболни принадлежности, сега правеше своя оборот най-вече от малокалибрени пушки и дори пневматични пистолети. Бизнесът на дискотеки и кафенета спадна драстично, тъй като родителите не пускаха дъщерите си навън по тъмно. Успехът на студентите от Одън се повиши, защото студентите, които обикновено се натискаха навън или си обещаваха вярност през дългите летни месеци, си стояха вътре и залягаха над книгите. Доста студенти прекъсваха семестъра и се връщаха по домовете си три седмици по-рано.

Много градски кучета бяха държани гладни.

С две думи, тромавото изявление на Корд за пресата, предназначено да успокои населението на Ню Лебънън, нямаше никакъв ефект върху тази истерия.

Една вечер Боб Сибърт се прибра късно у дома в своя фургон на шосе 302. Той отвори вратата и в тъмната кухня се оказа пред петгодишния си син, който се целеше със собствената му пушка за елени „Ругер 225“ почти право в сърцето на родния си баща. Сибърт направо замръзна на лунната светлина, боейки се да проговори. Едва след като чу прищракването на ударника, той започна отново да диша. Той отклони пушката встрани, смеейки се лудо, като благодареше на Бога, че синът му не знае как да зарежда. Усмивката му обаче угасна, когато издърпа затвора и засеклият патрон се изтърколи. Краката на Сибърт омекнаха, панталоните му се подмокриха и ридаейки, той се строполи на пода. Момченцето каза: „Помислих си, че ти си Лунния човек, татко“.

И във вторник, един ден преди пълнолунието, се появи първият стенен надпис.

Никой не бе видял кой го е направил и всъщност отначало почти никой не разпозна рисунките. Клара и Хари Ботуел се прибираха вкъщи със стария си буик от почерпка в „Ранглър“. Шофираше Клара, тъй като беше по-трезва. Хари посочи стената на Първа банка на Ню Лебънън и каза, че някой е нарисувал голям резен диня отстрани на банката, и Клара погледна стената и се запита защо е изправен, пък и защо някой ще рисува резен диня?

— Света Богородице — рече тя, — не е диня, това е полумесец. — И в паниката си тя даде силно газ и голямата кола мина на червено, удряйки странично една тойота. Съпрузите се отърваха невредими, макар че шофьорът на тойотата трябваше да отиде на Празника на загиналите във войните със счупена ръка.