Урокът от нейната смърт [bg]

Тази вечер Рандолф Сейлс, професор, и декан, изследовател на икономиката на северните щати и апологет на Конфедерацията през Гражданската война, седеше в задния си двор, пушеше цигара и се взираше в осветеното от луната небе. В ръцете си държеше измачкан факс. Сейлс изтърси пепелта на земята пред себе си и погледна надолу. До изкаляните му ботуши някакъв дървесен корен бе изскочил от почвата и после, само на няколко инча встрани, отново бе тръгнал надолу, сякаш дори такова кратко пътешествие в надземния свят се бе оказало непоносимо.

Той дочу стъпки. Позна ги.

Джоун Сейлс бе кокалеста жена с късо подстригана руса коса, слаби бедра и продълговати гърди. Тази вечер носеше бяла блуза, завързана отпред, и къси, торбести шорти. Седна до съпруга си. Бялата кожа на бедрата й висеше отпуснато.

Щатен професор по социология в Одън, тя бе с една година по-голяма от Сейлс и имаше коефициент на интелигентност с две точки по-добър от неговия, макар че и двамата спадаха към най-висшата категория. Когато се запознаха в последната си студентска година (в същото университетско градче), единият от тях бе девствен и това не бе Джоун. Дори като млад асистент тя имаше професорски амбиции и инстинктивно долавяше насоките в университетската политика. Той ценеше тези нейни таланти, макар да разбра твърде късно, че тя ги бе използвала не само да се докопа до постоянна преподавателска длъжност, но и до самия Сейлс. Тя успя и на двата фронта; ожениха се в деня след докторската му защита. И макар да не бе чувствал дори за миг силна страст към нея — нищо от това не би могло да се сравни с чувствата му, застанал на катедрата — всичко беше наред. Той я обичаше (поне така предполагаше). Във всеки случай, нуждаеше се от съпруга (в това бе сигурен), от стабилност и интелигентна брачна партньорка, които бяха основните стълбове на академичния успех в Средния запад.