![Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/6/rekata-na-tajnite-bg-download.jpg)
Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
Единственото място, до което „Джет Рейнджър“ можеше да се приближи достатъчно, за да ги вземе, беше ръбът на кратера, но тук беше открито и щеше да привлече огромен брой изстрели веднага щом се появеше. Лейтенантът и агентът нямаше да успеят да се измъкнат. Хауер не виждаше изход.
— Къде да дойде хеликоптерът? — най-сетне попита той.
Мърсър мислеше по този въпрос, откакто Фош и Брунесо се бяха промъкнали в лагера.
— Кажи му, че ще сме в езерото.
Рискът беше пресметнат. Мърсър се надяваше, че след като патрулът докладва за инцидента, последното място, където пазачите на „Хачърли“ ще търсят, ще е в границите на собствения им периметър. Би било много по-умно да се скрият в джунглата и по-късно да се свържат с хеликоптера, но Мърсър не можеше да изостави Фош и Брунесо. Ясно беше, че те крият важна част от загадката, и той бе твърдо решен да я узнае.
Хауер нямаше собствен план и като видя решителността в очите на Мърсър, предаде намеренията му на пилота, като се молеше американецът да знае как да запази живота им до пристигането на хеликоптера.
В престрелката в далечината настъпи затишие — зловещ миг тишина, който завърши със силна експлозия. Мърсър изтръпна. Сигурен беше, че Левеск току-що е взривен с граната.
Нямаше връщане назад.
Лорън и Хауер наблюдаваха лагера, но Мърсър не откъсваше очи от джунглата зад тях.
Някакво движение в края на храстите привлече вниманието му. Без да изчака да види какво има там, Мърсър извади пистолета си и стреля три пъти в бърза последователност. Бутна Лорън от ръба на кратера и отново натисна спусъка. От джунглата се появиха силуетите на трима патрулни. Мърсър се подаде над ръба и в същия миг ответният огън разпръска камъчета от мястото, където бяха лежали допреди миг. От храстите проблеснаха огнените езици на оръжията на китайците.
Лорън стреля с беретата си. Бяха хванати в капан в кратера и разполагаха само с няколко секунди, преди някой по-наблюдателен пазач да ги забележи. Хауер погледна Мърсър.
— В дерето. Хайде.
Мърсър ги изведе от падината и ги насочи към дерето, по което бяха слезли Фош и Брунесо. Засега никой не бе чул изстрелите, но патрулите всеки момент щяха да се обадят по радиостанцията. След секунди в базата щеше да настъпи суматоха. Тримата хукнаха към палатката за спане и се вмъкнаха вътре. Беше празна. Все още имаха шанс.
Мърсър доближи предавателя до устните си.
— Фош, обажда се Мърсър. Левеск е открит от патрул. Хеликоптерът идва насам. Влезте в първата палатка, през която минахте. Тръгваме!
— Какви ги вършиш? — ядосано попита Фош.
— Разкриха ни. Трябва да се махаме оттук.
Лорън надникна през процепа на палатката.
— Мърсър, мисля, че патрулите току-що се обадиха. Мъжът от склада крещи заповеди на пазачите. Чакай. Сега се обажда по сателитен телефон.
— Ще иска инструкции от Лиу.
— И аз мисля така.
— Виждаш ли Фош или Рене?
— Да. Изглежда, са осъзнали, че играта свърши. Скрили са се зад купчина пясък на около шейсет метра оттук и чакат лагерът да се поразчисти. Рене идва. — Лорън отстъпи встрани и след няколко секунди агентът нахлу в палатката. Лицето му беше зачервено от напрежение. Беше се задъхал.
— Какво… — обърна се той към Мърсър. — Какво си… направил? Какво стана с… Левеск и лодката?
— Трябва да предположим, че „Зодиак“ е на гумени конфети — мрачно отговори Мърсър. — И се боя, че същото се е случило и с твоя човек.
Фош също влезе в палатката, още по-ядосан от Брунесо.
— Казах ви да чакате на хълма.
— Патрулите ни забелязаха. Не можехме да чакаме, нито да се върнем, след като Левеск беше убит. — Мърсър нямаше намерение да отстъпва. — Хеликоптерът ще е тук след пет минути. Заповядах му да ни вземе от средата на езерото, единствената безопасна зона наоколо извън обсега на китайците.
— И мислиш, че пазачите ще ни позволят да доплуваме дотам? — подигравателно попита Брунесо.
— На кея има две лодки. — Мърсър се мъчеше да говори спокойно. — В суматохата ще се качим на едната и ще се отдалечим, преди да са разбрали, че сме били тук.
Френският агент беше на път да загуби контрол. Той тръгна заплашително към Мърсър, но Фош го спря.