Галерия на мъртвите [bg]

— Колко човека си убил?

Отговор не последва.

— Трима? Четирима? Петима?

Задържаният мълчеше.

— Колко?

Мълчание.

Подходът на Милър явно не действаше. Той се приготви отново да смени тактиката, когато вратата на стаята за разпити зад него се отвори.

— Какво правиш, по дяволите?

Детектив Милър се обърна. Мъжът с белезниците едва забележимо помръдна. Той само леко наклони глава настрана, за да погледне покрай детектива.

— Да не си изгубил проклетия си ум?

Гърмящият, авторитетен глас принадлежеше на капитан Суарес, нисък и възпълен мъж, който винаги изглеждаше раздразнителен и готов да избухне. Докато говореше, гъстите му мустаци в мексикански стил комично подскачаха над устните му.

— Кой те упълномощи да прехвърляш арестанта от килията му в стаята за разпити? Мамка му, фъфлех ли, когато ти казах, че заподозреният не трябва да бъде разпитван? Случаят не е наш, детектив Милър, а на шибаните федерални. Мислех, че съм бил напълно ясен.

Милър свали преметнатия си крак и погледна задържания.

— Чу ли това? — прошепна той. — ФБР идват за теб.

— Детектив Милър! — извика още по-силно капитан Суарес.

— Само се държах дружелюбно, капитане. Бъбрех с нашия гост тук.

— Виж какво — отвърна Суарес. — По-добре веднага разкарай задника си от проклетия стол и от стаята, освен ако не изгаряш от желание да ринеш с ръце конски фъшкии през следващия месец. Ръкавици не се разрешават. И аз лично ще се погрижа това да се случи, детектив.

— Да, добре. — Милър спокойно стана и отново погледна арестанта. — И без това разговорът беше скучен.

Когато детективът стигна до вратата обаче, мъжът, който седеше до металната маса, го изненада, защото проговори.

Той изрече три обикновени думи.