700 метра под земята [bg]

— Щяхме да те вземем с това чудовище от летището — обясни Букър, — но друга група го използва, за да откара неколцина ентусиасти от Силициевата долина, дошли да убеждават хора, които току-що са излезли от пещерите, че вече им трябва уайфай 4G.

— И как се справят? — попита Мърсър, зареял поглед в полумрака зад прозореца.

— Още са живи — отвърна Бук. — А ние сме тук тъкмо за това.

Приличаше на фукане, но Сайкс говореше искрено. Единственото, което го интересуваше, бе успешното завършване на мисията.

Навън освен тъмно бе и студено — два факта, които потискаха настроението и подкопаваха желанието, и докато се носеха по пустите улици, Мърсър усещаше, че увереността го напуска. В купето миришеше на смазка от оръжията и на подправки от дрехите им, но имаше и първичен мирис от феромоните на хора, прекарали напрегнати и опасни дни навън, както е било някога с ловците в дива Африка. Това беше белег за онази невидима сила, която им даваше кураж пред лицето на врага, въоръжени със зъби, нокти, бързина и умение да се прокрадват безшумно към плячка, която е по-едра от тях и по-добре екипирана, за да се защитава. Плячка, която въобще не е плячка, ала въпреки това онези прачовеци, с техните пръти и още зачатъчен език, не само бяха успели да оцелеят в тревистите равнини, но и с времето се бяха разселили по всички кътчета на планетата.

На едно по-първично ниво мъжете в колата не бяха кой знае колко различни от онези примитивни ловци. Оръжията им бяха по-добри, езикът им — по-развит, но те все още бяха пропити с онзи праисторически кураж, който подклаждаше духа им и ги караше да се изправят срещу предизвикателствата, каквито и да са те.

Вертолетът се помещаваше в хангар в далечния край на международното летище, встрани от пътническите самолети и бойните изтребители на афганистанските ВВС. Бяха го изтикали от хангара и сега ги очакваше под открито небе. Изглеждаше толкова нескопосан, че приличаше на голям фургон с опашка и ротори с издатина отгоре, където бяха турбините на двата двигателя.

Пилотът вече седеше на мястото си и извършваше предполетната подготовка. Втори афганистанец стоеше при товарния отсек и помагаше на пътниците да наместят багажа си. Хората на Букър не си правеха труда да прибират оръжията си в калъфи, а ги носеха открито. Мърсър нямаше представа какви бюрократични пречки е трябвало да преодолеят, за да им разрешат това, но наблизо имаше няколко въоръжени афганистанци и Сайкс отиде да им раздаде цигари — от онези, които бе донесъл Мърсър. Мърсър предполагаше, че това е по-скоро проява на любезност и че истинският бизнес се движи на корпоративно ниво. Войниците незабавно запалиха цигари, изправени пред ярка табела, забраняваща пушенето, изписана на пущу и английски и с картинки, които би разбрало всяко дете.