Сребристи сенки [bg]

— Временна? — повдигна вежди Дънкан.

— Тя ще те предпазва в близко бъдеще — обясних, чувствайки увереност дори и в това мое импровизирано решение. — Най-малко поне за няколко месеца. Но за защита до живот ще е нужна истинска татуировка.

— Съгласен съм и на няколко месеца — заяви Джоуна.

Все пак ми беше трудно да прикрия тревогата си.

— Да, но не мога да го направя без истинска спринцовка. Това е единственото, с което не мога да импровизирам тук. Аз… съжалявам. Изглежда, доста прибързах с този план.

— Прибързала си, как ли пък не! — възкликна Джоуна. — В стаята за очистване е пълно със спринцовки. Държат ги в шкафа под умивалника. Ще направя така, че да ме изпратят там и ще свия една.

Седнала до него, Лейси изсумтя недоволно.

— Ако толкова скоро проявиш непокорство, те няма да те изпратят за очистване. Ще ти направят опресняване на татуировката… или нещо по-лошо. — Зловещата заплаха надвисна за миг над нас. — Аз ще го направя — заяви тя. — Ще измисля нещо през следващия час.

— Не — казах бързо. — Аз ще го направя. Така директно ще се сдобия със спринцовката. Това ще ни спести време да ми я давате, в случай че решат да изпратят по-рано Джоуна за опресняване на татуировката.

Имаше голяма доза истина в аргументацията ми, но значителна част от мотивацията ми беше, че не желаех някой друг да бъде изпратен на очистване заради моите планове. Амилия продължаваше да ме гледа кръвнишки всеки път, когато погледите ни се срещнеха. Не можех да рискувам да се сдобия с още врагове. Очистването беше отвратително, но в крайна сметка приключваше, а и освен това не постигаше желания ефект, имайки предвид, че първият ми порив, когато видях миналата нощ Ейдриън, беше да го целуна, а не да повърна.

Останалите от сътрапезниците ми решиха, че това е геройско поведение, особено Джоуна. Други, като Дънкан, смятаха, че съм на път да извърша огромна грешка, но никой не се намеси.

— Благодаря ти — рече Джоуна. — Говоря съвсем сериозно. Задължен съм ти.

— Всички ние сме заедно в това — отвърнах просто.

Емоционалният ми отговор ги стъписа, но звънецът обяви края на закуската, както и на по-нататъшните разговори. Аз успешно измъкнах солта и когато пристигнах пред класната стая, където щеше да се проведе следващото занятие, я пъхнах в обувката ми, преструвайки се, че си оправям чорапа. Докато другите заемаха местата си, реших, че е най-добре да осъществя плана си колкото е възможно по-рано. Нямаше да позволя на Лейси да свърши моята работа, но сега я използвах като съучастница, тъй като тя седеше на съседния чин.

— Виж, Лейси — подех, сякаш продължавахме разговора, започнат в столовата, — не казвам, че грешиш… само че се заблуждаваш. Няма спор, че стригоите трябва да бъдат унищожени, но според мен няма нищо лошо да се държим цивилизовано с мороите.