Рубинения кръг [bg]

— Ти не разбираш. Той е на Нийл. Нийл е неговият баща.

Предвид състоянието й едва ли бе моментът да се впускаме в обсъждане на дампирската генетика. Може би тя не беше на себе си, толкова бе замаяна, че вярваше, че Нийл е бащата. Може би говореше образно. Съдейки по това, което бях видяла в кралския двор, Нийл я обичаше толкова много, че навярно щеше да приеме детето й като свое.

— Разбира се — казах нежно, за да я успокоя.

Тя буквално чезнеше пред нас, но изведнъж в очите й блеснаха гневни искри.

— Не, имам предвид точно това. Той е на Нийл. Никога не съм била с друг.

— Олив — обади се кротко Ейдриън, — това е невъзможно.

— Не — повтори умиращата. Затвори очи и за миг аз изстинах, опасявайки се от най-лошото. После клепачите й потрепнаха и тя отново ги отвори. — Била съм само с Нийл. Един-единствен път. И когато разбрах… бях толкова изплашена. Дори не зная какво е станало… навярно има нещо общо с възстановяването ми от стригой в дампир. Заради всичкия онзи дух, който беше в мен. Толкова се боях, че някой — мороите или алхимиците — ще узнаят и ще ми вземат бебето. Да правят опити с него, като Соня. Затова се скрих. Скрих се от всички. Дори от Н-Нина. — Гласът й отново пресекна, когато изрече името на сестра си, и тя се спря, за да си поеме дъх. Изглежда, с всяка изминала секунда й беше все по-трудно да диша.

Това, което казваше, беше невъзможно. Двама дампири не можеха да заченат дампир. Това беше в разрез с основните принципи, по които бе устроен светът на дампирите и мороите. При все това, ако тя го вярваше… Изведнъж си припомних паниката в очите й, когато ме видя, както и когато по-късно разбра, че идва друг алхимик.

— Ето защо си избягала — промълвих. — Страхувала си се от алхимиците.

Олив кимна немощно и отново отвори очи.

— Сама знаеш какви са те. Не зная как се е случило това чудо, но те щяха да искат да разберат. Щяха да го вземат. Моля те, Ейдриън… Сидни… Не им позволявайте. Нито на моройските власти. Пазете раждането му в тайна, докато не го дадете на Нийл. Нийл ще го скрие. Нийл ще се погрижи за безопасността му. Но ми обещайте… — Очите й се затвориха и главата й се наклони. — Обещайте ми… че вие… ще опазите Деклан…

— Остани с нас — изрече Ейдриън настойчиво. Сълзи замъглиха очите ми. — Още малко. Духът се завръща в мен. Усещам го.

Деклан се размърда в ръцете на Ейдриън и отново се разплака. Клепачите на Олив се открехнаха едва-едва и тя се усмихна.

— Толкова е сладък — отрони тихо. Клепачите й отново се затвориха, тялото й се отпусна и главата й клюмна.

— Ето — произнесе задъхано Ейдриън. — Завърна се… искра дух… достатъчно, за да виждам аурите…

Стиснах ръката му, а сълзите се търкулнаха по страните ми.

— Ейдриън…

— Аурата на бебето е толкова ярка — промълви Ейдриън. Сега и по неговото лице се стичаха сълзи. — Като звезда. Но нейната… няма нищо. Аурата й угасна.