![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Но все пак нито едно от тези неща не намаляваше привлекателността му за мен — това беше истинското мерило за присъствието на мъжа. Отвращавах се от него, но в същото време се боях, че ако той фокусираше този дяволски ирландски чар към мен и ако тези тъмни очи с тежки клепачи се обърнеха благосклонно в моята посока, щях да се изчервя от удоволствие, независимо че знаех, че би трябвало да бягам с колкото сили имам в обратната посока и дори само по тази причина мъжът ме плашеше ужасно.
Изненадах се да забележа, че Баронс не се чувстваше много по-удобно от мен и това ме разтревожи дори още повече. Нищо не смущаваше Джерико Баронс, но все пак ясно можех да видя напрежение в линиите на тялото му и обтягане в чертите на лицето му, около устата и очите. Всяка следа от предишната му закачливост беше изчезнала. Той отново беше сух, зъл и твърд, дори изглеждаше малко бледен под екзотичната златиста кожа. Въпреки че беше по-висок с няколко сантиметра от домакина ни и имаше дори още по-силно телосложение, въпреки че обикновено излъчваше равностойна жизненост и присъствие, в момента той изглеждаше… смален. И получих внезапно странно впечатление, че деветдесет и девет процента от Джерико Баронс в момента са фокусирани някъде другаде и са почти изчерпани, оставяйки само един процент от него тук и сега, в тази стая, да обръща внимание на О’Баниън.
— Красива жена, Джерико — каза О’Баниън тогава, обръщайки поглед — както се бях опасявала — в моята посока. И както се бях притеснявала, аз се изчервих. Боксьорът пристъпи по-близо, обиколи около мен, оглеждайки ме отгоре до долу и издаде груб звук на мъжко одобрение в задната част на гърлото си.
— Нали? — отговори Баронс.
— Не е ирландка — забеляза О’Баниън.
— Американка.
— Католичка?
— Протестантка — каза Баронс.
Окото ми не трепна при тази лъжа.
— Жалко! — Роки върна вниманието си към Баронс и аз отново задишах. — Радвам се, че те видях, Джерико. Ако чуеш нещо повече за моите проблеми при доковете…
— Ще държим връзка — каза Баронс.
— Харесваш го — казах по-късно, докато избирахме пътя си през почти опустелите в четири сутринта улици в центъра на Дъблин. Информацията, която Баронс му беше дал, се отнасяше до няколко членове на местна банда.
— Не, госпожице Лейн — отговори Баронс.
— Добре, може би не харесваш — поправих се, — уважаваш. Ти уважаваш О’Баниън.
Баронс отново поклати глава.
— Добре, тогава какво?
Баронс беше отдал на Роки О’Баниън определена тържествена сдържаност, която не беше показал на никой от другите и исках да знам защо.
Той размисли за момент.
— Ако бях насред афганистанските планини и можех да избирам между един мъж, който да се бие с голи ръце до мен, или пълен комплект модерни оръжия, бих взел О’Баниън. Нито го харесвам, нито го уважавам, просто го приемам за това, което е.
Изминахме няколко преки в мълчание.
Бях благодарна да се измъкна от високите токчета, които носех по-рано, и да съм отново в удобни обувки. Когато напуснахме „О’Баниън“, Баронс ни върна бързо в книжарницата, където настоя за пълен доклад какво бях усетила. След като му казах, ме беше оставил сама в магазина, докато той самият беше отишъл някъде, „за да се запознае отново с някои от по-интересните места в градската канализационна система“ по собствените му думи.
В негово отсъствие аз се качих горе и се преоблякох. Можех да измисля подходящо за пълзене в канали облекло съвсем сама — нещо старо, тъмно и захабено.
После заедно се върнахме в близост до „Пъб и ресторант О’Баниън“ с тъмен безличен седан, който не бях забелязала до този момент и който беше паркиран в сенчестата задна част на очарователния гараж на Баронс. Оставихме колата на бордюра на няколко преки от целта и тръгнахме натам пеш.
— Стой тук за минутка! — С ръка на рамото ми, Баронс ме спря на тротоара, после се плъзна към средата на улицата. Беше отново истинският Баронс себе си и заемаше повече пространство, отколкото му се полагаше. Той също се беше преоблякъл и сега беше в избелели дънки, черна тениска и протрити черни ботуши. За първи път го виждах в нещо толкова… ами, плебейско за него, а коравото, мускулесто тяло, което тези дрехи покриваха, беше просто невероятно, ако си падахте по такъв тип мъже. Слава богу, аз не си падах. Беше като да гледам силна, дебнеща пантера, пенеща се по муцуната с кръв да носи улични дрехи. Много странно.