![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
— Сигурно се шегуваш! — казах, когато с издуващи се рамене и бицепси той вдигна капака на шахтата, плъзна го настрани и ми махна.
— Как мислеше, че ще влезем в канализационната система, госпожице Лейн? — каза нетърпеливо Баронс.
— Не мислех. Сигурно нарочно съм прескочила тази мисъл. — Отдръпнах се. — Сигурен ли си, че няма удобно стълбище някъде наоколо?
Той сви рамене.
— Има. Но не е най-доброто място за достъп. — Той погледна към небето. — Трябва да влезем и да излезем възможно най-бързо, госпожице Лейн.
Разбирах това. Съвсем скоро щеше да съмне, а улиците на Дъблин започват да се пълнят с хора още призори. Едва ли щеше да е добре да изскочим от дупката право пред тях, или още по-лошо — на сантиметри от предната броня на някоя кола.
Стоях над отворената дупка на улицата и се взирах надолу в мрака.
— Плъхове? — попитах малко тъжно.
— Несъмнено.
— Да — поех дълбоко въздух и издишах бавно. — Сенки?
— Няма достатъчно храна за тях там долу. Предпочитат улиците. Хвани ръката ми и аз ще те сваля долу, госпожице Лейн!
— Как ще се върнем обратно горе? — разтревожих се.
— Имам наум различен маршрут за връщането ни.
— Включва ли стълбище? — попитах обнадеждено.
— Не.
— Разбира се. Колко глупаво от моя страна! А в приключението по връщането ни — казах аз с най-добрия си глас на водещ на телевизионна игра — ще се катерим по склона на връх Еверест. Ботушите са предоставени от нашия солиден спонсор „Книги и дреболии Баронс“.
— Много забавно, госпожице Лейн. — Баронс не можеше да изглежда по-малко развеселен. — Сега мърдай!
Поех протегнатата му ръка, оставих го да ме провеси над ръба и да ме пусне долу. Направление: по-тъмен и дори още по-страшен Дъблин, дълбоко под земята.
Шестнайсет
Оказа се, че все пак не е толкова страшно. Всъщност изобщо не беше дори наполовина толкова страшно, колкото беше горната част напоследък. Там, долу в мрачните мръсни канали под града, осъзнах колко драстично се беше променил моят свят, и то за толкова кратък период от време.
Как би могъл един цвърчащ плъх с мънистени очи — или дори няколкостотин — да се сравнява със Сивия мъж? Какво значение имаха мръсните канали и смрадта, в сравнение с вероятната съдба в ръцете на Многоустото нещо? Какво значение имаха съсипаните обувки или счупените нокти, драскащи по камъни в срутващи се части на градското подземие, сравнени с наглата кражба, която бях на път да извърша? Тръгвах срещу мъж, който беше убил двайсет и седем души в една-единствена нощ само защото бяха застанали на пътя към неговото ярко и блестящо бъдеше?
Завихме веднъж, после още веднъж първо през празни тунели със здрави пътеки, после през такива, залети от бавно движеща се мътилка. Спускахме се все по-дълбоко в земята, обръщахме посоката и се спускахме отново.
— Какво е това? — посочих към широк поток от бързо движеща се вода, видим отвъд желязна скара, монтирана в стената. Бяхме подминали много такива скари, но по-малки и разположени по-ниско в стените. Повечето бяха поставени в потънали места с големи локви от черна вода, събрани около тях, но не бях виждала нищо подобно на това. Приличаше на река.
И беше.
— Река Подъл — каза Баронс. — Тече под земята. Можеш да видиш къде се влива в река Лифи през друга подобна решетка при моста Милениум. В края на осемнайсети век двама бунтовнически водачи избягали от замъка на Дъблин, като следвали канализационната система. Човек може да се ориентира доста добре, ако знае къде се свързват тунелите.
— А ти знаеш — казах.
— Знам — съгласи се той.
— Има ли нещо, което не знаеш? — Древни артефакти, как да замразяваш неприлично огромни банкови сметки, съмнителната субкултура на града, да не споменавам точния план на мрачното и мръсно градско подземие.
— Не много. — Не можах да доловя сарказъм в отговора му, беше просто факт.
— Как си научил всичко това?
— Кога стана такова кречетало, госпожице Лейн?
Млъкнах. Казах ви, гордостта ми беше моето специално малко предизвикателство. Не искаше да ме слуша? Добре. И без това не исках да си хабя дъха за него.