Тайната на забранената книга [bg]

Когато мъжът се обърна от мощехранителницата, двете Ънсийли, които стояха до него, също се обърнаха. Който и да беше големият лош Ънсийли, търсещ Шинсар Дъб, беше настанил пазачите си и тук. Неизвестният ни съперник наблюдаваше същите хора, от които се интересуваше и Баронс: Маккейб, Малусѐ, а сега и О’Баниън. За разлика от Момчетата-носорози при Маккейб и Малусѐ обаче, тези не излъчваха абсолютно никакво Обаяние да са човеци, което ме озадачи, докато не осъзнах, че нямаха нужда от това. В тяхното естествено състояние те бяха невидими за всички, освен за Шийте зрящи като Баронс и мен, а ние изглежда бяхме доста рядка порода. Нямах представа защо тези Момчета-носорози бяха избрали да останат невидими, вместо да се вмъкнат в осезаемата реалност на О’Баниън, както другите бяха направили при Маккейб и Малусѐ. Това значеше, че трябва решително да не гледам изобщо в тях. Поне когато Ънсийли се преструваха, че минават за хора, можех да забелязвам илюзията, която представяха и да не се издавам, но когато не се преструваха, не смеех да наблюдавам мястото, което заемаха, което беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Да плъзгаш поглед през нещо, което изглежда толкова извънземно, е малко трудно.

Взех пример от Баронс и фокусирах вниманието си върху мъжа между тях, който без съмнение беше Роки О’Баниън.

Можех веднага да забележа как беше стигнал до тук. През всеки век този човек щеше да бъде боец, водач на мъже. Тъмен, силен, сто осемдесет и три сантиметра грациозни лъщящи мускули, покрити с черни панталони, бяла риза и фино, италианско, черно кожено яке, той се размърда с увереността на човек, който знае, че и най-дребното му желание е заповед за останалия свят. Късата му черна коса беше гъста, зъбите му бяха перфектно бели като на бивш боксьор с пари и когато се усмихна, което направи към Баронс, беше светкавично бързо и пълно с мрачна ирландска дяволитост.

— Радвам се да те видя отново, Баронс.

Баронс кимна.

— О’Баниън!

— Какво те води тук тази вечер?

Баронс измърмори нещо похвално за клуба, а после двамата мъже преминаха гладко към разговор за скорошните неприятности, които О’Баниън имаше в едно от корабните си предприятия на доковете. Баронс спомена, че е чул нещо по улиците, което можеше да му е полезно.

Гледах ги, докато говореха. Роки О’Баниън беше магнит, сто осемдесет и три сантиметра чист, опакован в мускули чар. Беше от онзи тип мъже, какъвто мъжете искаха да бъдат, и от който жените искаха да бъдат завлечени в леглото. И наистина имам предвид завлечени — никоя жена не можеше да доминира над този мъж. В ума ми нямаше и капка съмнение, че могъщият, сурово привлекателен ирландец с изсечена от камък челюст е също така студен като камък убиец, а от начина, по който се опитваше да настеле пътя си към небето чрез замазване на греховете с хоросана на религиозния фанатизъм, личеше, че е почти психопат.