![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Мъжът я поведе през водата. Кърл потрепери от пронизващото й докосване в бедрата.
— Още един! — извика той на някого, който вече беше в лодката, и няколко глави се обърнаха да я погледнат.
Тя видя мъже и жени със зачервени очи, чорлави коси и посърнали лица. Никой не проговори, докато й помагаха да се качи. Кърл намери място между вързопите със стоки, седна и се сви, притиснала крака към гърдите.
— Това ли са всички? — попита мъжът.
— Да, шкипер — отвърна друг. — Сега да се махаме от тук, докато още можем.
Двама мъже натиснаха веслата и бавно задвижиха лодката през вълните на залива към откритото море отвъд. Платното беше спуснато и заплющя, когато улови вятъра откъм брега. Малко след това се стрелнаха през бурната вода и очите на всички се насочиха към далечния остров пред тях.
— Този глупак Лушън с неговите бунтовници! — изстреля дребен плешив мъж и се огледа с черните си очи. — Той докара това на главите ни — прокълната да е душата му! Казвам, душата ти да е завинаги прокълната! — изрева той и размаха юмрук към сушата.
Останалите седяха в мълчание. Продължаваха да гледат към родината си, докато тя чезнеше в далечината.
Старият шкипер изкрещя команда. Младото момче на кормилото обърна лодката, така че слънцето се завъртя зад тях.
Плешивият мъж постепенно се успокои, мърмореше все по-малко, докато накрая не млъкна. Той хлипа известно време, а останалите мъже смутено извръщаха поглед. Една по една и жените също заплакаха. Кърл обаче само гледаше към водата отстрани на лодката, все така вцепенена.
— Имаш късмет, момиче, че попадна на нас така — каза плешивият мъж.
Очите му вече бяха сухи и той се настани до нея. Кърл се дръпна леко, за да избегне докосването му.
— Може би твоят закрилник тук беше излязъл да търси точно теб, а? — продължи той и се изкикоти сухо и подигравателно.
— Остави момичето на мира — сряза го старият шкипер.
Мъжът се намръщи, но я остави на мира.
Кърл чу жените до нея да си говорят.
— Накъде отиваме? — попита най-младата.
— В Свободните пристанища — отвърна най-старата. — Те все още са свободни и не са толкова враждебно настроени към бежанци както Занзахар.
Бежанци. Кърл опита думата с върха на езика си. Значи сега беше такава. Помисли си, че думата е твърде малка за целия смисъл, който крие. Кърл погледна назад към остров Лагос, който сега беше едва видимо петно на хоризонта. В ръката си тя стискаше парчето дърво, което беше нейният съюзник, и го гладеше с палеца си, докато сухият вятър пронизваше тялото й чак до сърцето.
— Стига вече. Не искам децата да те чуват — заяви Роза с пресилено снишен глас и побърза да затвори кухненската врата, след което се върна да сгъва дрехите на децата върху масата.
— Какво? — попита Кърл, която седеше срещу нея и я гледаше как работи.
Тя раздразнено погледна през отворения прозорец към двора, където няколко полудиви хлапаци си играеха на улични кражби.
Движенията на Роза бяха сковани и гневни. Масата се люлееше, когато жената се облягаше с цялата си тежест на нея, и краката й тракаха по дървения под, издавайки колко разстроена е жената. Двете бяха сами. Закуската беше сервирана отдавна, скоро след изгрев-слънце, и разнородните наематели бяха изяли малките си порции овесена каша под звука на оръдията от близкия Лансуей, подхранващ разговорите за нашествието и войната. Дори сега масата за хранене в другия край на стаята сякаш гледаше Кърл с мълчаливо обвинение. Тя я погледна с отвращение — мръсната мушама, която никога досега не беше сваляна, дори когато се хранеха, хаоса от използвани паници, подноси и прибори на наемателите. Тази сутрин беше ред на Кърл да почисти след всички. Колкото и да се опитваше, не можеше да се насили да стане и да се захване за работа.
— Просто казвам какво чух — обясни тя.
— Е, дали знаем, или не знаем за тези неща, това няма да промени ни най-малко случващото се. Ще разберем съвсем скоро, ако тези чудовища пробият стените и се насочат към нас. Дотогава те моля да не говориш за това. Нека се радваме на малкото спокойствие, докато все още можем.
Кърл издърпа разхлабен конец от ленената си блуза и не каза нищо. Това обаче не беше никак лесно, докато кръвта й все още бучеше след опиянението, а устата й не искаше нищо повече от това да бърбори за незначителни неща.