Открадни си свят [bg]

„Тайнствената жена се спасява от залавяне“. „Кой крие Тайнствената жена?“ „Къде ще е следващият удар на жената-загадка?“ Новинарите от Втори канал определено се стараеха да поддържат интереса около прочутата и неуловима крадла, издигайки я в култ. Наричаха я всеобща любимка, показваха интервюта с нейни почитатели от така наречената Силиконитова секта, които я провъзгласяваха за вълшебница. Няколко очевидци на героичните й дела се кълняха, че приличала на капитана, въпреки че липсваха каквито и да било документални доказателства за това — освен размазани кадри от камерите за наблюдение на уличното движение и неясни снимки на разтреперан десетгодишен хлапак. Естествено, в подобна среда на недостатъчно информация процъфтяваха какви ли не спекулации, говореше се за артистичната същност на крадлата, за някаква нейна пещера със съкровища и се показваха анимационни симулации на най-известните й удари. Един китайски астролог предложи много заинтригуваща интерпретация на нейните сребърни графити. Отец Льо Кок също получи възможност да изкаже мнението си и веднага я обяви за превъплъщение на дявола. „Тя е самият сатана на този дяволски кораб и води нещастните ви души към гибел!“

Във Втори канал естествено не знаеха за изчезването на пластината, съдържаща корабната личност. Когато Доджър Гилеспи пристигна за срещата с капитан Джут, зеленият купол вече бе щателно претърсен, сантиметър по сантиметър, под личното ръководство на Ломакс. Бяха открити купища изчезнали дискове и кредитни чипове, но не и бергеновата личност.

— СИГУРНА СЪМ, ЧЕ ВЪПРЕКИ ТОВА СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ДАДЕ СТАРТ НА ОПЕРАЦИЯТА — заяви Алис. Капитанът не си направи труда да й отговори. Приклекнал до креслото й, Кени следеше всички с нескрита подозрителност. Зое Примроуз бе на горния етаж и все още разпитваше присъстващите. Бяха открили сака на капитана и го бяха преровили, изсипвайки съдържанието му на пода — смачкана жълтеникава фланелка с надпис „ТИГЪР“, четири различни пластмасови шишета с хапчета и прахчета, запис на някакъв неин почитател, снопче с доклади на различни представители, гривна със залепена на нея дъвка, мръсен гребен, няколко пакетчета с книжни салфетки — някои от които използвани, пликче с шоколадови херувими — част от тях в различни стадии на разтопяване, кредитни чипове, дистанционни прибори и нещо, което приличаше на дистанционно управление, но всъщност бе нервозаглушител, ала Зое нямаше никаква представа как се прилага.

Нито следа от пластината.

— Сигурни ли сте, че е била тя? — попита Доджър, като се чудеше какво значение има всичко това.

— Кой друг може да бъде? — отвърна с въпрос Табита, без да я поглежда.

— Ако наистина съществува — рече Доджър. Спомни си за непознатата фигура в пещерата и това я накара да млъкне.

— Някой е влязъл, огледал е екраните, взел е пластината и си е излязъл най-спокойно — обясняваше господин Спинър сигурно за стотен път. — Само пет души са могли да я забележат и те всичките са я сметнали за капитана. — На Записите от камерите не се виждаше нищо. Дори имаше необясними празни места.