Открадни си свят [bg]

— Помниш ли Рег Будо? — попита тя.

— Рег — повтори Табита. — Рег.

— Разказваше, че веднъж една корабна личност започнала да се държи странно. Издавала налудничави звуци и твърдяла, че той я пренебрегва.

— Алис никога не се е държала странно — възрази Табита. — А сега я няма.

— Май много държиш на тази пластина, а? — попита Доджър, която смяташе, че Табита прекалява със загрижеността си.

Капитанът положи ръка на рамото й, сякаш я предупреждаваше да не престъпва някаква невидима граница. Дългунест млад мъж бе влязъл в бара и се насочваше към тяхната маса.

— Ехей — провикна се той и размаха ръка. — Капитан Гилеспи? Аз съм.

— Какво правиш тук? — попита го Доджър.

Беше Роналд, от групата на Кстаска. Носеше яке с качулка, кожени ботуши и сини джинси. Приличаше на пътешественик. Приближи се безгрижно и дръпна един стол пътьом.

— Шефът ме праща. Здрасти, капитане — той им се ухили и седна, побутвайки с колене масата. — Ей, да ме видят сега другите между две прочути дами. Интегрално!

— Имаме важен разговор, Роналд — обясни Доджър.

— Да бе, знам — кимна унесено той. — Тя ме прати да ви помогна. — Той вдигна нагоре ръкава на якето и заговори на Кстаска през монитора на китката. — Какво става, шефе? Не, тук нищо интересно. — Роналд се обърна към Доджър: — Още няколко от нашите ще дойдат с теб.

Доджър Гилеспи се подсмихна и се облегна назад.

— Ама тоя херувим добре ви е тренирал — рече тя.

— Нищо не разбираш — тросна се младежът. — С нея сме страхотна двойка. Капитанът знае за какво говоря.

Джут се изсмя нервно.

— Знам ли? — попита тя, вдигна чашата и отпи юнашка глътка.

Роналд спусна ципа на якето си. Отдолу носеше избеляла фланела с реклама на чили-закусвалните. Той протегна дясната си ръка към тях.

— Тази татуировка показва, че съм член на екипа на Кстаска — обясни Роналд. — Картинката е стилизирано изображение на базисна конфигурация. Прилича на мрежова структура на аналог, ама не знам дали ще го чатнете. Има я навсякъде в микролюспите. И дори не сърби, да знаете.